Южно от Долно Ботево с известен източник на термални база с азотен газов състав от теригенен генетичен тип. Характерът на водопроявленията е изворен с дебит 0,8 l/sek и температура при изтичане 21º. Минерализацията е 0,5 g/l. Използва се за питейна вода и къпане.
Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие; процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1 000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982), площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,1 до 4,5 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Катастрофалното земетресение на 09.08.1911 г. с епицентър в Мраморно море е усетено в района с интензитет VІІ степен. С магнитуд 4.50 М и дълбочина на хипоценъра 40 km е земетресението станало на 26.03.1940 г. с епицентър на 1 km южно от с. Лясковец (Бручев и др., 1994). Земетресение с епицентър на 500 m източно от с. Черешица, с малък магнитуд е регистрирано през 1978 г. На 20.02.2006 г. епицентърът е при с. Черешица, а магнитудът е по-голям от 4,0 М. През следващите дни са станали общо 86 труса. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от 0 mm/a до –0,5 mm/a на запад.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Поради специфичния геоложки строеж свлачищата са привързани към долните части на долинните склонове, където дебелината на склоновите насипи е сравнително голяма. Те са малки, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос с височина до 2–3 m. Размерите им са до първите десетки m2. Такова е свлачището източно от с. Силен. Дълбоко, условно стабилизирано свлачище се наблюдава при с. Поповец. Опасността от него е потенциална, като активизацията му може да се причини от несъобразената с конкретните условия дейност.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. По-сериозна опасност за транспорта представляват съвременните срутища югозападно от Кръклара, непосредствено на пътя Гледка – Голям извор, по пътя с. Перперек – с. Миладиново и с. Перперек – с. Кокиче.
