Проломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват долинните склонове, морфологията и строежът на които в съчетание с климатичния фактор могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Такива са проломният участък в долината на р. Домуздере и дълбоко всечените долини на притоците на основните реки.
Скални венци с повишена опасност от склонови процеси. Образуват се в резултат на отпрепарирането на сравнително устойчиви, но напукани скали при селективна проява на екзогенните процеси. Пространствено издържани са източно от с. Кралево, на границата на субхоризонталните варовици от пирокластично-варовиковата задруга. Създават се условия за възникване на сипеи и срутища в подножието им.
Сипеи. Представляват натрупвания от отломъчен материал в основата на скалните откоси и стръмни склонове на основните реки, изградени от интензивно напукани скали. Много често се активизират от обилните валежи, ерозионното и техногенно въздействие. Характерна за сипеите е високата мобилност на повърхностния слой – до 1 m/a. Добре изразен сипеен шлейф се наблюдава в подножието на скалните венци във варовиците източно от с. Кралево. Изграден е от ръбести късове с различни размери. Наблюдава се неясна диференциация – по-големите късове се натрупват в подножието, като с отдалечаването от него постепенно издребняват. По-рядко се наблюдават блокове с размери над 1 m от резедави масивни туфи.
Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят площната и линейната ерозия. Интензитетът им зависи от степента на изветряне на скалите, хидротермалната и тектонска промяна, климатичния фактор и стопанското въздействие на околната среда. Площната ерозия се проявява в билните обезлесените участъци и прилежащите им полегати склонове с наклон до 3°. Нанася значителни щети на обработваемите земи, като разрушава почвения слой, унищожава плодородни земи и активизира гравитационните процеси. Особено интензивна е между с. Жълти бряг и с. Стамболово. Дълбочинната линейна ерозия е проявена в терените с наклон над 8°, изградени от рахли наслаги и седименти. Образуват се ровини в подножията на склоновете, с различна степен на активност. Западно от с. Сватбаре е образувана трудно проходима ровинно-овражна мрежа, като дълбочината на отделните ровини достига до 10 m.
Съвременна интензивна естествена акумулация. Широко разпространена е в заливната тераса на р. Карамандере, р. Бързей и р. Перперек. Неблагоприятният ефект е, че при интензивни валежи се увеличава притокът на твърд отток и се припокриват алувиалните почви в заливните тераси.
Затлачване на язовири. Това явление се проявява в крайбрежните участъци на изкуствените водоеми, построени в седиментни терени, подложени на интензивни ерозионни процеси. В пределите на картния лист броят на малките изкуствени водохранилища е значителен. В резултат на това се увеличава притокът на наносите към бреговете на водоемите, при което значително се намалява полезният им обем.
Изветряне. Процесите на изветряне са в зависимост от физичните, химичните, биогенни и климатични фактори и литоложките особености. Развиват се предимно по билните заравнености на рида Чуката. Дебелината на изветрителната покривка е от няколко cm до 1 m. Имат неблагоприятен ефект по склоновете – намалява се устойчивостта и се активизират гравитационните процеси.
Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите и повърхностните води. Съществува опасност от замърсяване на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. При съхранение на битовите отпадъци в открити сметища безвъзвратно могат да се замърсят обработваемите земи и подземните води. Опасност представляват малките нерегулирани сметища в близост до населените места.
