Крумовишката литотектонска единица представлява част от описаната от Ж. Иванов (1998), единица Вертискос – Огражден – Първенец – Крумовица.
Като Крумовишка литотектонска единица е характеризирана за първи път от Саров и др. (1995 ф). В литостратиграфско отношение части от нея са описвани като Крумовишка метаморфна група (Z. Ivanov,1985, 1988; Ж. Иванов, 1998) и като Родопска супергрупа (Кожухаров и др. 1992). Тя се разкрива на широки площи в южните части на к. л. Джебел, където е представена от мигматизирани биотитови гнайси, амфиболити, лещи от серпентинизирани ултрабазити и мрамори. В основата на единицата се разполагат тела от фациалните разновидности на порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Те оформят широка ивица около селата Горно Къпиново, Чакаларово, Кремен, Шумнатица, Лозенградци и Стрижба. Преобладава равномернозърнестата разновидност. Първичните интрузивни контакти със скалите от пъстрия разрез са в значителна степен преработени и в отделни участъци по тях са установени синметаморфни милонитни зони. Такъв характер на контакта се набюдава в района на с. Кремен. Това срязване е станало синхронно с внедряването на гранитите или малко по-късно, тъй като тела от метагранити са установени и по-високо в разреза, над посоченото срязване.
Долната граница на единицата е представена от Кесебирската синметаморфна зона на срязване, която я отделя от Кесебирската единица. По данни на Ж. Иванов (1998) за други локалитети, тя навсякъде е представена от широка милонитна зона с пластичен характер.
Горната граница, в рамките на картния лист се маркира от синметаморфната Яковишка отседна зона, развита в основата на ултрабазитите от долните части на Боровишката литотектонска единица. Зоната има характер на дясно отседно срязване с пластичен характер.
В отделни участъци, между селата Делвино, Едил и Кирково, горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски седименти на теригенния комплекс.
