Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.
Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединени със седиментни свити и задруги в единици от по-висок ранг – вулкано-седиментни групи.
Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.
Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени субструктури от II, III и пр. порядък.
Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и 12. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г. По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам (Йорданов и др., 2008а,b).
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).
4.1.2. Крумовградска група – неподелена (KgGPc-E2)
Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992).
Някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез. На картните листове Джебел и Кирково групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската свита.
Скалите на единицата се установяват единствено източно и южно от с. Бенковски под формата на две отделни малки разкрития (Йорданов в: Саров и др., 1997ф). В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 12), а в изследваната площ са разположени по северната периферия на Дранговския блок.
Материалите на Крумовградската група залягат несъгласно с размив върху метаморфния терен или се отделят от него с тектонска граница. Покриват се трансгресивно от пясъчниково-мергелно-алевролитовата пачка на флишоидната задруга.
Единицата е изградена от чакълни до блокови полимиктови или мономиктови брекчи. Преобладават късовете от биотитови гнайси и гнайсошисти. Размерът на блоковете източно от с. Бенковски достига до няколко десетки кубически метра. ЮЗ от същото село брекчите са дребно-среднокъсови, по-рядко с включени блокове с големина под 1 m3. Кластите са несортирани, добре уплътнени, с подчертано ръбеста форма. Структурата е кластподдържана. Матриксът е от допирен тип, с псамо-псефитни размери, често липсващ. Изграден е от по-фино катаклазиран материал с аналогичен петрографски състав.
Дебелината на скалите от Крумовградска група достига до 30 m.
Генетичен белег на седиментите e проксималният колувиално-срутищен характер. По аналогия с други части на региона не се изключва процесите да са обусловени от разломи на отделяне, генетично свързани с късноалпийските подувания във фундамента.
Хроностратиграфският обхват на скалите от групата варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско) възрастта на групата се определя в диапазон палеоцен – среден еоцен.
