Порфирни метагранити (Kr/pmγ)
Порфирната разновидност има същият състав като на равномернозърнестите метагранити. При тях преобладават порфирокластите от калиев фелдшпат. Сравнително обособени тела от порфирни метагранити са установени южно от с. Шумнатица, около вр. Калабак, Станчова махала и Царево. Контактите с равномернозърнестите гранити имат характер на фациални преходи. Частично секущи на тях са аплитоидните метагранити.
Аплитоидни метагранити (Kr/amγ). Метаморфозираните аплитоидни гранити се разкриват като неправилни тела сред равномернозърнестите и порфирни разновидности. Сравнително добре картируемо е тялото при Стрижба, Станчова махала и Царино.
Структурата на аплитоидните метагранити е лепидогранобластова, на места слабо порфирна. Изградени са основно от кварц, бяла слюда, плагиоклаз, калиев фелдшпат и гранат. В отделни участъци контактите им с вместващите скали са синметаморно милонитизирани.
Петрохимичните изследвания за всички видове метагранити ги характеризират (Саров и др., 1997ф) като гранодиорити, гранити, висококалиеви гранити и субалкални гранити за метааплитовата разновидност. Зависимостта между съдържанието на SiO2 и главните петрохичични окиси е типична за магмени скали. На диаграмата за S и I тип гранити, анализите попадат в полето на S тип, но отношението 87Sr/ 86 Sr=0,7065 е твърде ниско за да бъдат причислени категорично към коровия тип гранити. Повечето от изследваните проби попадат в полето на постколизионните гранити и гранитите от вулканските дъги. Възможноста за дъгов произход е твърде приемлива, като се има в предвид доказания дъгов произход на метагабра и метаплагиогранити от района на Девисил (Ovtcharova, Sarov, 1995), което е в непосредствена близост до описваните тук гранити.
Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и амфибол-биотитови гнайси изграждат значителна част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Сред тях се наблюдават отделни пакети от мрамори, калкошисти, неиздържани пачки от двуслюдени шисти с гранат и дистен, амфиболити и лещовидни и пластинообразни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерът на разреза говори за меланж от посочените разновидности и парапроизход на мигматизираните биотитови гнайси.
Те са развити на широки площи около махалите Губерци, Яковица, Джерово, Долно Къпиново, Чакаларово, Шумнатица, Лозенградци, Трепетлика, Тихомир и Зиморица. Заедно с останалите разновидности се разглеждат като рамка на описаните метагранити от района на Чакаларово.
Характерни са бързите промени в състава, които са предопределени от първичния седиментен състав. Пеобладаващата разновидност са биотитовите плагиогнайси, които незекономерно прехождат на места в амфибол-биотитови, което се установява дори в ивици със сантиметрови размери. Общ белег за гнайсовия разрез е обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция.
Биотитовите гнайси са дребнозърнести, тъмни и светлосиви на цвят. Общо са неравномернозърнести. Текстурата им е шистозна ивичеста. Структурата лепидогранобластна, в отделни участъци порфирна по граната, на места катакластична до милонитна. Главните скалообразуващи минерали са представени от биотит, кварц и плагиоклаз. Второстепенни са гранат, епидот, карбонат и скаполит. Акцесорните са представени от апатит, турмалин, циркон и рудни минерали.
Минералните асоциации показват метаморфизъм в амфиболитов фациес, наложен върху морски песъчливо-варовити седименти, без аркозен компонент.
Сред биотитовите гнайси се установяват неидържани, не влизащи в мащаба на картата тела от двуслюдени шисти с гранат, ставролит и кианит. Минералната парагенеза в тези шисти е представена от гранат-ставролит-кианит-биотит-мусковит и кварц. Тази парагенеза показва метаморфизъм в ставролитовата зона при умерено-до повишено налягане. В съответствие с диаграмата за РТ условията по Кориковски (1979) наличието на ставролит и силиманит стеснява температурата и налягането в интервала Т 500–550° и Р 3–3,5 kbar.
