Фолиация. Наблюдаваната фолиация е получената в резултат на регионалния метаморфизъм. По същество тя е втора генерация, тъй като в ксенолити от биотитови мигматизирани гнайси е установена и реликтова. Регионалната фолиация в метагранитите се проявява като плоскости на налистяване, като често е огъната в гънки с различни размери и морфология.
Ивичестост. Тази плоскостна структура е представена от две разновидности – метаморфна и деформационна. Метаморфната е получена в процесите на метаморфна диференциация. Деформационната ивичестост е резултат на деформация, при които порфирокластите са изтеглени в ивици и скалата придобива ивичеста текстура. Двата типа често пъти са коси една на друга, което е във връзка със степента на деформация. Те са паралелни в интензивно милонитизираните участъци в близост до зоната на срязване.
Плоскостите на „С” срязване. Те се развити косо на плоскостите на фолиация. Ъгълът между двете плоскостни сруктури зависи от степента на деформация и той намалява с нарастване на деформираността на скалите. Използват се като критерий за посоката на синметаморфния транспорт. За разглежданите метагранити, определената по плоскостите на „С” срязване посока е север–североизточна.
Линейност. Наблюдавани са минерална и стриационна линейност. Минералната линейност, получена при регионалния метаморфизъм от подредбата на минералите биотит, кварц и др., е с посока север–североизток. Стриационната линейност на разстягане е оформена от изтеглянето на кварц-федшпатови порфирокласти и кварцови агрегати. Тя има същата посока като на минералната линейност.
3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Данни за условията на метаморфизъм, представят Bonev et al., (2006). Базирайки се на изследванията на Mposkos and Krohe (2000) за гръцката част от Долната им единица те определят температура 550–620° и налягане под 8 kbar. Протолитите на ортогнайсите от Кесебирската единица са характеризирани (Саров и др. 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995) като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити. Според тях посочените разновидности са продукт на корово топене в син- до пост колизионни условия. Направените анализи за изотопно датиране по Rb/Sr метод (Саров и др. 1997ф) показват обобщена възраст от 328 ± 25 Ma.
