Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Кърджалийска вулкано-седиментна група

Изтегляне 4.95 Mb. страница 26/71 Дата 27.01.2024 Размер 4.95 Mb. #120120 Тип Задача

Навигация на страницата:

• 4.1.7.1. Подковска свита (PkOl 1 )

4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна група Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена в настоящата записка). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на задругата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Вулканските скали принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007) с типов разрез, разположен по северозападния склон на Шабандере (северно от с. Дъждовница – к. л. Кърджали в М 1:50 000). Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000). В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем – от Подковската свита и варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга. 4.1.7.1. Подковска свита (PkOl1) Въвежда се като официална литостратиграфска единица с указания ранг при настоящото изследване. Наименована е на с. Подкова, в околностите на което се разполага типовият разрез (к. л. Джебел – М 1:50 000). При предишни изследвания скалите на свитата са означавани като: „среден кисел хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1965ф); „Брежанска свита” (неизползваемо име – Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф); „брекчоконгломератно-пясъчникова пачка” (В. Георгиев и др., 1998ф), „брекчоконгломератно-туфозна задруга” към „Кърджали-Б подкомплекс” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). В някои участъци скалите не са разграничавани от подстилащите ги груботеригенни приабонски единици. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 са означени като „конгломератно-пясъчникова пачка” от задругата на първи кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1995). Основните дефинитивни белези на единицата са преобладаващо полимиктовият груботеригенен (брекчоконгломератен) пълнеж, прослояващ се на различни нива с неиздържани пластове и пачки от разнообразни кисели туфи. В алтернацията нерядко участват дебелослоести, предимно варовити пясъчници. В късовия състав на брекчоконгломератите чест, но не задължителен компонент са обработени в различна степен епикластити от вулканити със среднокисел състав. В зависимост от подхранващата област, на места брекчоконгломератите са с мономиктов характер. Скалите са кластподдържани. Размерът, степента на обработка и уплътненост на късовете е различен за различните райони на разпространение. Типовият разрез на Подковската свита се разполага на 850 m североизточно от с. Подкова, по шосето за Момчилград. За спомагателен разрез е избран този, разположен на 500 m югозападно от с. Секирка. Подковска свита – типов разрез Покривка: туфитно-туфозна задруга (16) и пирокластично-варовикова задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група (10–15) (16) 20 m –зеленикавосиви до бледокафяви, среднокисели туфити – 11 m и жълто-кафяви варовито-туфозни среднозърнести пясъчници – 4 m; следва около 6–7 m закрит интервал. ------------------------------------ закрита граница ------------------------------------ Пирокластично-варовикова задруга – Кърджалийска вулкано-седиментна група (10–15) (15) 1 m – детритусни варовити пясъчници с дребни варовити конкреции. (14) 21 m – сиво-бели ядчести рифови варовици с биоморфна и биодетритусна структура. (13) 3 m – сиви среднозърнести ядчести неравномерно варовити пясъчници. (12) 7 m – сиво-бели, сравнително здрави, ядчести рифови варовици. (11) 7 m – сиви детритусни варовити пясъчници с дребни варовити конкреции. (10) 2 m – сиви здрави ядчести рифови варовици. ----------------------------- рязка литоложка граница ------------------------------- Подковска свита (2–9) – 74 m (9) 10 m – грусирани сивобелезникави туфити. (8) 11 m – бледорезедави пепелни кристаловитрокластични кисели туфи. (7) 10 m – закрит интервал от делувиални отложения. (6) 15 m, от които: в горната част – гравийни пясъчници с организмови останки – 2 m; сиви гравийни пясъчници – 3 m; в основата дребночакълни брекчоконгломерати с късове от метаморфити – 10 m. (5) 2 m – бели тънкослоести полимиктови пясъчници. (4) 10 m – кафеникави грубослоести едропсамитови до гравийни туфозни пясъчници с единични късове от метаморфити с чакълни размери. (3) 6 m – тъмнозелени дребночакълни брекчоконгломерати с песъчливо-туфозна спойка; късовете са от метаморфити, кварц и латити. (2) 10 m – сиво-зелени дебелослоести туфозни пясъчници. ----- размивна (привидно нормална, по същество регресивна) граница ---- Подложка: теригенно-варовикова задруга на карбонатно-теригенния комплекс (1). (1) 10 m – сиви здрави дебелослоести биостромни варовици. Подковска свита – спомагателен разрез Спомагателният разрез показва някои различия в литоложкия състав и дебелините. Покривка: варовиково-пирокластична задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (6) и туфитно-туфозна задруга (5) (6) 3 m – зеленикави кисели туфи с резургентни късове от фенолатити, (5) 20 m – пясъчници, среднокисели туфи, туфити и дребнокъсови конгломерати. ------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------- Подковска свита (2–4) (4) 20 m – полигенни грубослоести, предимно блокови брекчо-конгломерати; преобладават заоблените късове от кварц, мрамори, гнайси, амфиболити и др. (3) 2 m – плътни алевропсамитови зеленикави до резедави витрокластични кисели туфи. (2) 3 m – дребнокъсови до блокови полимиктови брекчоконгломерати с прослойки от гравийни пясъчници. --------------------------------- размивна граница ------------------------------------ Подложка: карбонатно-теригенен комплекс – флишоподобна задруга (1). (1) >30 m – дебелослоести здравоспоени кафеникави пясъчници. В структурно отношение единицата заема обширното пространство на Кърджалийската депресия. В регионален план разкритията на свитата се разполагат най-общо в южните части на изследваната територия на картните листове в М 1:50 000 Крумовград, Ардино, Кърджали, Маджарово, Студен кладенец, Златоград и Мандрица. На картен лист Джебел единицата се разкрива в централните и западни части в околностите на селата Върбен, Подкова, Биримирка, Пловка и Самовила. В рамките на картния лист свитата покрива с размив дискордантно седименти от състава на теригенно-варовиковата задруга, флишоидната задруга на карбонатно-теригенния комплекс, Пъдарската свита, както и мергелно-варовиковата задруга. Върху скалите ù с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и киселите туфи, асоцииращи с тях. Преходът към варовиковата пачка се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичния компонент и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се във височина карбонатно съдържание. В района югозападно от с. Секирка върху свитата се разполагат съгласно материалите на туфитно-туфозната задруга. Покрива се несъгласно, с размив от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, Джебелската свита, както и долната туфо-туфитна епикластична пачка на Звезделския вулкански комплекс. Скалите, изграждащи свитата, са представени от несортирани, полигенни, разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана. Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта. Дебелината на свитата на картния лист достига 75 m. Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях се предполага континентален генезис. По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я както в регионален план, така и на територията на картния лист биостратиграфски датирани единици, възрастта на свитата е определена като рупелска. Изтегляне 4.95 Mb. Сподели с приятели: