Пясъчниково-мергелно-алевролитова пачка (fd/smalE3). Като самостоятелна единица е отделена за първи път от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) под наименованието „Китненска свита” (неизползваемо име).
По-големи площни разкрития на пачката се наблюдават в землищата на селата Бенковски, Фотиново, Загоричане, Островец, Първица и Кирково. Тези скали участват в пълнежа на Бенковското понижение и отчасти Кирковската грабен - брахисинклинала.
При с. Бенковски пачката заляга трансгресивно върху скалите от Крумовградската група. Разполага се преобладаващо с рязка литоложка граница или бърз преход и върху брекчозната задруга. Във вертикална и латерална посока бързо прехожда в пачката на дебелослоестите пясъчници до пълното си изклинване.
Единицата е изградена от алтернация на пясъчници, алевролити и мергели.
Пясъчниците образуват предимно дебелослоести (над 1 m), рядко тънкоплочести пластове. Имат сиво-бял до жълтеникавокафяв цвят, фино– до дребнозърнеста структура, като рядко са слабо варовити. Съставът им е полимиктов.
Алевролитите и мергелите са сиво-синкави до тъмносиви и сиво-черни скали. Текстурата им е финослоеста, а структурата – алевритова до микрозърнесто–песъчлива и микролюспеста. Тези фини седименти изграждат често флишоподобна алтернация от тъмносиви тънко- до дебелослойни глинести алевролити и алевритови глини с единични пластове от среднослоести кафеникавожълти дребнозърнести до алевритови пясъчници.
Дебелина на пачката достига 150 m.
Хроностратиграфският обхват на единицата е в рамките на приабона (Атанасов и др., 1972а).
Пачка на дебелослоестите пясъчници (fd/sE3-Ol1). Пачката изгражда горните нива на т. нар. ритмична пясъчниково-мергелна задруга, отделена и охарактеризирана от Атанасов и др. (1972а,b) и Горанов (в: Кожухаров и др., 1995).
Това е най-широко площно и обемно представената единица от състава на задругата, която придава литоложкия и облик. Скалите на пачката са основният пълнеж на Бенковското понижение.
Скалите залягат с преход върху по-ниско разположените пачки от флишоидната задруга или трансгресивно направо върху метаморфната подложка. При селата Пенковци и Храбрец пясъчниците на пачката се зацепват латерално със седиментите на Пъдарската свита. Покриват се чрез литоложки преход (изразен в значително увеличаване на варовития компонент) от теригенно-варовиковата задруга и трансгресивно от материалите на Подковската свита.
Пачката е изградена главно от дебелопластови пясъчници. Наблюдват се и отделни прослойки от алевролити и варовити пясъчници, алтерниращи с мергелни нива.
Пясъчниците са бели, синкавосиви до кафяво-жълти, с полимиктов състав. Текстурата е средно– до дебелопластова, а структурата е дребно- до среднозърнеста. Изградени са предимно от кварц, фелдшпати, биотит и други второстепенни минерали. Спойката е обилна, неравномерно разпределена, глинесто-варовита. Скалите имат характерно изветряне и образуват своеобразни ерозионни форми на релефа.
Дебелината се изменя в границите 300–700 m.
Възрастта на пачката до първите „варовити пясъчници” се определя като приабонска, а нагоре – като олигоценска (Атанасов и др., 1970ф, 1972а, 1980ф).
4.1.6.3. Теригенно-варовикова задруга (lsOl1)
На Геоложката карта на България к. л. Кърджали в М 1:50 000, скалите са отнесени към „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити, туфозни пясъчници и туфозни рифови варовици” от основата на т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1989).
Задругата има разпространение само на к. л. Джебел. Следи се като непрекъсната ивица с генерално изток-западно направление от западно от с. Янино в източна посока докъм околностите на селата Дюлица, Метличина, Върбел и през р. Върбица до източно от с. Златилист. Тези скали изпълват най-горните отдели на Бенковското понижение.
Единицата заляга с постепенен литоложки преход върху флишоидната задруга, като долната ù граница се поставя в основата на първия рифогенно-варовиков пласт. Покрива се привидно съгласно, с размивна, по същество регресивна граница от материалите на Подковската свита, разнообразните кисели туфи и органогенни варовици на пирокластично-варовиковата задруга, Джебелската свита, варовиковата задруга и туфозната задруга на Устренския вулкански подкомплекс.
Задругата е изградена от броеницоподобно разположени биостромни рифови постройки, прослояващи се или прехождащи в средно– до дебелослойни жътеникави варовити пясъчници.
Варовиците са сиво-бели до сиво-жълтеникави, плътни, здрави скали, с масивна текстура и органогенна структура. Изградени са предимно от рифови колониални организми, а при с. Златилист се установява едно особено характерно ниво (2–5 m) с обилно присъствие на бивалвии от р. Ostrea. Микроскопски варовиците са изградени от криптокристалинен калцит, многообразни реликти от водорасли, части от други макроорганизми и добре запазени микроорганизми (Кацков и др., 1965ф).
Теригенният компонент във варовитите пясъчници е представен от кварц, фелдшпати, биотит, мусковит и скални късчета от кристалинната подложка. Спойката е обилна, с карбонатен състав.
Общата дебелина на теригенно-варовиковата задруга варира от 50 до 150 m.
Възрастта на задругата се основава на стратиграфското и положение и фаунистични данни, приведени от Атанасов и др. (1970ф; 1972а,b). Според тези изследвания единицата е с хроностратиграфски обхват в рамките на рупела.
