Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а). В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. От тях в пределите на картния лист са разкрити продукти от състава на Чифлишкия, Соколинския и Момчилградския вулкански подкомплекс.
4.1.10.1. Чифлишки вулкански подкомплекс
Като официална литостратиграфска единица е въведена в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а), където се прави подробна историческа справка и пълно описание.
В целия ареал на разпространение Чифлишкият вулкански подкомплекс е съставен от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза; вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.
Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.
Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга.
Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване.
Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989а) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.
В пределите на изследваната площ единицата се разкрива в северозападния ъгъл на к. л. Джебел, в околностите на селата Воденичарско, Казаците, Мрежичко и Ямино, както и в околностите на с. Слънчоглед и ограничени площи южно от с. Секирка.
В регионален план задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения със скалите от другите единици. В околностите на селата Воденичарско, Мрежичко и Слънчоглед, от рамките на изследваната площ подложка не е разкрита, но непосредствено северно (к. л. Кърджали – М 1:50 000) скалите залягат съгласно върху пирокластично-вировиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Южно от с. Секирка единицата заляга съгласно върху туфитно-туфозната задруга и Подковската свита. Покрива се с размивна граница (базално съгласие) и се зацепва със скали, близки по характер с тези (кисели туфи и варовици), условно отнесени към състава на Джебелската свита. Просича се и се покрива от скали на Звезделския вулкански комплекс и кисели вулканити, свързани с Устренския вулкански подкомплекс.
В околностите на селата Воденичарско, Мрежичко и Слънчоглед задругата е изградена от последователност от разнообразни, преобладаващо масивни до дебелослоести и в по-малка степен тънко- до среднослоести кисели туфи. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици под формата на неиздържани пластове и лещи, като северно от с. Казаците същите изграждат издържано ниво, разполагащо се в най-горните части на задругата.
Пирокластитите южно от с. Секирка са представени от зеленикави до зелено-кафяви витрокластични лапилни туфи. Литокластите са предимно от ксенокласти от среднокисели, рядко базични вулканити, по-рядко гнайси, както и ювенилни литокласти от риолити с афирна, микрофелзитова или микрофлуидална структура. Витрокластите са кафеникави, жълтокафеникави, цялостно променени в глинести минерали, хлорит, опал и халцедон. Кристалокластите са представени от плагиоклази, биотит, кварц, амфибол и циркон.
Характерна особеност за пирокластитите от подкомплекса в региона е тяхната зеолитизация. Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006, и др.).
Максималната дебелина на скалите от задругата в пределите на картния лист не превишава 250–300 m. Дебелината на прослоите и лещите от рифови варовици е в рамките на 1–15 m, докато варовиците непосредствено южно от с. Казаците достигат 80 m.
Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка в периметъра на Плазищенското понижение. За това свидетелства присъствието на организмови останки и асоциацията с рифови варовици.
Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.
По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) непосредствено северно от изследваната площ (к. л. Кърджали – М 1:50 000), възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска – 32,28 Ма в района на с. Върхари и 32 Ма при с. Седлари. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана фауна със сходна възраст (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
