Под това наименование единицата е означена за първи път при настоящите изследвания.
Скалите на комплекса са представени предимно от теригенни и по-малко от варовити седименти, отложени в един сравнително тесен и дълбок морски приабон-олигоценски басейн.
Комплексът е изграден от три суперпозиционно и нееднакво обемно застъпени задруги: брекчозна, флишоидна и теригенно-варовикова задруга.
Общата дебелина на комплекса в изследваната площ надвишава 1000 m.
4.1.6.1. Брекчозна задруга (bE3)
Седиментите на единицата са разглеждани в предишни изследвания като „първи хоризонт – брекчоконгломератен” (Кацков и др., 1965ф, и др.). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Комотини скалите са отнесени към „брекчоконгломератната задруга” (Кожухаров и др., 1989b). Поради силното преобладание на брекчите в състава си единицата е означена тук като брекчозна. Като част на Крумовградската група в рамките на Къпиновския грабен скалите са описани от Боянов и др. (1997ф). Като „Джеровска свита” (неизползваемо име) са обозначени от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф).
Материалите на задругата са основна част от пълнежа на Къпиновския грабен. Разкриват се в околностите на селата Горно Къпиново, Долно Къпиново, Джерово, южно от с. Горно Кирково и др. Установяват се още в североизточния край на Дранговския блок – южно от с. Дюлица и по южните бордове на Бенковското понижение – ЗЮЗ от с. Чорбаджийско.
Брекчозната задруга заляга несъгласно с рамив върху метаморфната подложка. Покрива се с бърз литоложки преход от различни нива на флишоидната задруга.
Единицата е изградена от сиво-кафеникави полимиктови брекчи и по-рядко конгломератобрекчи. По-високо в разреза се прослоява от пачки и лещи от грубозърнести пясъчници.
Брекчите са изградени от амфиболити, гранити, гнайсошисти, по-рядко мрамори, пегматити и кварц. Големината на късовете варира в широк интервал – от гравийни до блокови, с преобладание на дребнокъсовите (5–10 cm). Брекчоконгломератите са ръбести до слабо обработени и в тях не личи сортировка. На места те са изключително здраво споени. Матриксът е сиво-кафяв или червеникав, от допирен тип, с песъчливо-гравийна структура, изграден от по-фин идентичен скален материал. Много рядко в по-ниските нива се наблюдават неиздържани пясъчникови прослои и лещи с дебелина до 20–30 cm. Нагоре в разреза големината на късовете намалява и се увеличава степента на тяхната заобленост.
Дебелината на задругата е непостоянна, като се изменя от 5 до 150 m.
Груботеригенният облик на единицата с преобладаване на късовете от непосредствената подложка е указание за незначителен транспорт на материала и обрушване или снос от стръмните брегове на басейна.
Приабонската възраст е възприета въз основа на факта, че единицата прехожда и се покрива от флишоидната задруга с фаунистично доказана за долните си отдели късноеоценска възраст.
