В рамките на к. л. Джебел се установяват структури, които са свързани основно с компресионния етап от развитието на региона. Структурите от този етап са представени от синметаморфни навлачни и отседни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Екстензионният етап е свързан с формирането на палеогенското понижение. Липсват данни за разломи на отделяне. Горнокъпиновският грабен е формиран в типично отседна обстановка. По северния му борд се установяват синметаморфни отседни срязвания, които се запазват и в по-късните етапи от развитието на грабена.
Кесебирска навлачна зона на срязване. Кесебирската зона на срязване е развита в западната част на Кесебирската подутина. Тя представлява широка, полегато потъваща на запад милонитна зона, развита по границата между Кесебирската и Крумовишката литотектонски единици. Тя има синметаморфен произход и навлачен характер. Наблюдаваните сикинематични критерии показват южна посока на транспорт на Крумовишката единица и север-североизточен транспорт на скалите на Кисибирската литотектонска единица. На картен лист Джебел се разкрива много малка част от зоната, югоизточно от с. Средско.
Яковишка отседна зона на срязване. Тази зона отделя Боровишката и Крумовишката литотектонски единици. Тя има субмеридионална посока и характер на дясно отседно синметаморфно срязване. Проследява се от местността Бариерата, в района около селата Губерци, Костурино, Яковица и Долно Къпиново, където отделя серпентинизираните ултрабазити на Яковишката пластина от мигматизираните гнайси на Крумовишката единица. В преобладаващата си част между Бариерата и Яковица е стръмна-до вертикална. В участъка Долно Къпиново–Говеждо пладнище е по-полегата и там има характер на транспресионен възсед.
Синметаморфни гънкови структури. Ясно изразени синметаморфни гънкови структури с километрови размери се наблюдават само в рамките на Боровишката литотектонска единица. Те са представени от тясно притиснати, изправени гънки със североизточна посока на шарнирите. За параскалите от Крумовишката литотектонска единица са характерни дребните синметаморфни гънки със сантиметрови и метрови размери, различна морфология и ориентировка на шарнирите. В орторазреза на единицата няма данни за подобни гънки. Фолиацията в тях е спокойна и очертава слабо изразена куполовидна структура развита в района южно от Чакаларово, Кремен и Шумнатица.
