Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). При настоящите изследвания тези седименти са означени като Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав.
Възрастта на групата, съобразно стратиграфската ù позиция се определя като приабонска.
4.2.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Саров и др., 2008b).
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995).
Материалите на Подрумченската свита се разкриват на по-големи площи в землището на с. Нови извор. Отделни малки разкрития се наблюдават западно от с. Новаково и югоизточно от с. Леново. По северния ръб на Родопите тези скали участват в пълнежа на Припекското съставно понижение, а като част от него в рамките на Тополовския клин те преминават в обхвата на обширната Горнотракийска депресия.
При с. Новаково седиментите на единицата залягат несъгласно и с размив върху скалите на Крумовградската група. В околностите на с. Нови извор долната граница не се разкрива. Покрива се с къс литоложки преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и с размив от песъчливо-глинестата задруга на неогена.
Главните скални разновидности, изграждащи единицата, са червеникавите или пъстрооцветени брекчоконгломерати. Всред по-конгломератните нива се разполагат лещи и неиздържани пластове от грубозърнести червеникави пясъчници.
Кластите са предимно с чакълни до едровалунни размери и слаба обработка. В късовия състав често преобладават биотитови гранитоиди, но се срещат още мрамори, амфиболити, метагабра, шисти, заръждавели променени серпентинити. Скалите са с кластподдържана текстура, а матриксът е грубопесъчлив.
Пясъчниците са едрозърнести, с ръбести до полуръбести зърна. Текстурата е масивна, а структурата – псамитна, прехождаща в псефо-гравийна.
Дебелината на свитата варира от 0 до 100 m, а по сондажи данни надхвърля 200 m.
Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания. В изследваната площ виолетовият цвят, отличителен белег за тези скали, не е характерен.
Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че скалите прехождат нагоре в седименти с доказана приабонска възраст, се приема късноеоценска възраст.
