Тези скали са описани от редица изследователи (Динков и др., 1966ф; Добрева, Д. Йорданов, 1989ф; Нафтали и др., 1994ф, и др.). На Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са означени като „среднозърнести до порфирни гранити”. Като „Изворски плутон” интрузията е описана от Нафтали и др. (1994ф) по името на с. Нови Извор.
Интрузията изгражда сравнително голямо тяло, разкрито на повърхността, в северозападната част на картния лист, югозападно от с. Нови извор. Скалите са установени и със сондажи в района на височината Алантепе (Добрева, Д. Йорданов, 1989ф).
Вместващите интрузията скали не се разкриват на повърхността. Покривка е неогенската песъчливо-глинеста задруга.
Единицата е представена от белезникави левкогранити с масивна текстура. Те са пълнокристалинни, неравномернозърнести, дребно- до среднозърнести, на места порфирни по калиев фелдшпат.
Първичните минерали са представени от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат (ортоклаз и ортоклаз-микропертит), биотит, титанит, магнетит, апатит и циркон, а вторичните – от серицит и глинести минерали. Кварцът е преобладаващият минерал. Той заема до 35 % от обема на скалата. Фемичните минерали са в незначително количество.
На места гранитите прехождат в кварцдиорити до гранодиорити. Скалите са силно изветрели и грусирани.
Според Нафтали и др. (1994ф) интрузията представлява по-късна фаза (наставка) на Тополовската.
Някои автори приемат интрузията за къснокредна по аналогия с други тела и дайки от скали, разкриващи се югозападно от с. Долнослав – к. л. Лъки в М 1:50 000 (Боянов и др., 1960ф, 1983, 1995; Боянов, Маврудчиев, 1961). По данни на Милованов (устно съобщение) изотопната възраст на интрузията по K-Ar датировка е 50 Ма. Тази възраст е възприета и при настоящите изследвания.
Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.
Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединени със седиментни свити и задруги в единици от по-висок ранг – вулкано-седиментни групи.
Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).
