След провеждането на първите кондиционни картировки интересът към сложно устроените смесени палеогенски комплекси от Боровишкото понижение значително нараства. Всред многобройните публикации и тематични разработки са налице множество обобщителни работи с по-регионален характер, които пряко или косвено засягат геоложкия строеж на областта. Повечето от тях съдържат обобщени характеристики на палеогенския колизионен магматизъм, данни за структурната му позиция и неговото място в стратиграфския разрез на палеогена: Р. Иванов (1960, 1963, 1964); Горанов (1960); Боянов, Маврудчиев (1961) Вапцаров (1962, 1964); Минчев и др. (1964); Г. Атанасов и др. (1969); R. Ivanov, Kopp (1969); Янев и др. (1983); Lilov et al. (1987); Harkovska et al. (1989, 1994); Atanasov, Goranov (1975, 1984); Боянов и др. (1990, 1995); Горанов и др. (1992); Marchev et al. (2005) и др.
Паралелно с регионалните геоложки изследвания в т. нар. Боровишка вулкано-тектонска депресия и нейната периферия са извършени разнообразни специализирани изследвания – геоложки, структурни, вулканоложки, стратиграфски, петроложки, геохимични, радиометрични, геофизични, хидрогеоложки, геологопроучвателни, металогенни и др., които в значителна степен допринасят за изясняване на геоложкия строеж в района: Р. Иванов (1961, 1972, 1978); Манева (1974, 1976); Марчев (1985); Марчев и др. (1985); Кунов (1986, 1991, 1994a,b); Стойчев (1988ф); В. Георгиев, Милованов (1989); Янев (1990); Янев и др. (1983, 1989); Боянов и др. (1990, 1995); Боянов, Горанов (1994); Yanev (1995); Yanev et al. (2005, 2006); Yanev, Pecskay (1997); Marchev et al. (2004); В. Георгиев, Милованов (2006а,b) и др.
При изследването на вулканитите в района на селата Татарево и Гарваново, Хасковско (к. л. Сусам – М 1:50 000), Харковска и др. (1997) установяват в палеогенските разрези вулканомиктови пясъчници и конгломерати, които в значителна степен променят традиционно прилаганата литостратиграфия (Р. Иванов, 1960; Боянов и др., 1990, 1995). Според авторите (Харковска и др., 1997) литостратиграфският подход за подобни вулкански терени е неудачен (Moskovski et al., 1993; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995).
Обобщена характеристика на палеогенския вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамичното значение и геотектонски модели, предлагат Янев, Бахнева (1980); Боянов, Д. Йосифов (1986); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1991); Yanev (1995); Marchev et al. (1994); В. Георгиев, Милованов (2006а,b).
Неогенските седименти от Горнотракийската депресия са изследвани от Коюмджиева, Драгоманов (1979); Драгоманов и др. (1984); Ненов и др. (1986ф); Боянов и др. (1995).
Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006).
Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (И. Иванов, 1974ф; Тодоров, Латифян, 1984ф) и аерофизични - гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф, 1991ф). Комплексни геологоструктурни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Д. Йосифов и др. (1990); Цветков, Никова (2003).
В периода 1976–1987 са проведени хидрогеоложки проучвания между селата Червен, Брягово и Искра (Добрева, Йорданов, 1989ф).
Сподели с приятели: |
