Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.76 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.2.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE 3 )
4.2.4. Теригенен комплексТова е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра). Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (фиг. 2 и 15). В пределите на картния лист е застъпена една от съставящите го единици – конгломератно-пясъчниковата задруга. 4.2.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995). По данните на един опорен сондаж е описана като „Моминкамъкска въгленосна мергелно-песъчлива свита” (Р. Иванов и др., 1987). Ние приемаме наименованието, включващо ранга на единицата като неофициална и литоложкия състав – от първото ù обособяване като „свита на конгломератите и пясъчниците” от Р. Иванов и др. (1956ф). Скалите на задругата се разкриват в околностите на с. Новаково, южно от с. Тополово и североизточно от с. Нови извор. Те маркират северозападните рамки на Ранилистското понижение. Конгломератно-пясъчниковата задруга заляга трансгресивно върху скалите на Тополовската интрузия или седиментите на Подрумченската свита. В западна посока (к. л. Лъки в М 1:50 000) между двете единици са установени взаимоотношения на вертикален преход. Покрива се трансгресивно (по същество регресивно) от Пъдарската свита и с размив от песъчливо-глинестата задруга на неогена. Процепва се от вулканитите на Драгойненския и Новаковския вулкански подкомплекс. При настоящото проучване към състава на задругата са включени и отложенията на номинираната от Боянов, Горанов (1994) Тополовска свита с типов разрез, разположен на около 1 km южно от с. Тополово по десния бряг на р. Чинарска. Основната причина за това е, че при въвеждането ù свитата е включена към Крумовградската група, а отгорележащите „конгломерато-песъчлива и мергелно-варовикова задруги” следват с трансгресивна граница. При нашите наблюдения на терена такива взаимоотношения не бяха установени, а напротив – разрезът е последователен, с литоложки преходи или резки литоложки граници между отделните асоциации. Този факт, а също и установената морска фауна в средните и горни нива не дават основание за приобщаването на свитата към Крумовградска група, а по-скоро за причисляването на седиментите ù към по-млади възрастови интервали. В изследваната площ задругата е изградена от разнообразни седименти, представени предимно от пясъчници, алевролити, тънки пропластия или лещи от брекчоконгломерати или смесен тип грубокластични седименти в алтернация с обособени пачки от мергели и нечисти варовици. В основата на задругата се разполага пачка, изградена от силно уплътнени кластподдържани брекчи и брекчоконгломерати (bcg). Основната скална разновидност са кафеникавите пясъчници. Те са средно- до дебелопластови (0,2–2 m), средно- до едрозърнести, с масивна текстура. Съставът им е полимиктов, като в теригенния компонент участват минерали, изграждащи метаморфния фундамент. Спойката им е от преобладаващо варовито-глинест тип. На места карбонатното вещество в пясъчниците се увеличава. В разреза присъстват също глинести и алевритови нечисти варовици и мергели с морска макро- и микрофауна. Варовиците са тъмносиви, тънко- до среднопластови, микритни. Рядко се срещат и песъчливo-глинести варовици на различни нива в разреза. Друга характерна съставка на задругата са средно- до едрокъсовите чакълни конгломерати, разположени неравномерно и като различно дебели лещи всред пясъчниците. Късовете са от разнообразни гнайси, амфиболити, мрамори, гранити, серпентинити, пегматити и кварц. Описаният по-долу разрез на задругата се разполага по долината на р. Чинарска, южно от с. Тополово. 6. Дребнопорфирни латити до латитоандезити – разливи в алтернация с лавобрекчи и пепелни до лапилни туфи – Новаковски вулкански комплекс (рупел). ---------------------------------закрита граница---------------------------------------- 2–5 Конгломератно-пясъчникова задруга – 450 m (приабон) 5. 90 m незакономерна алтернация на слабопесъчливи мергели и по-малко нечисти варовици в горната част на пачката с разнозърнести пясъчници, съдържащи лещи или обособени пластове от полигенни, преобладаващо дребно- до средночакълни конгломерати и брекчоконгломерати. В основата на пачката се разполага дебел 3 m пласт от сиво-кафяви псамо-псефитни гравийни до чакълни моногенни брекчи с кластподдържана текстура, изградена от левкократни биотитови ортогнайси. В средните си части пачката е просечена от дебели 7 m сиво-зелени дребно- до среднопорфирни латити, изграждащи послойно внедрено субвулканско тяло (сил) с ориентировка 90/20°, призматично напукано перпендикулярно на границите си. Тялото е внедрено в слабо песъчливите мергели. В ЮЮЗ фланг на сила напречната призматична напуканост се изменя до радиална. По контактните зони се наблюдава притискане и смачкване, но без видими температурни промени. В средната част на пачката се наблюдават слабопесъчливи мергели, изобилтващи от ихно- (ходове на тинеяди) и микрофосили. В проба за микрофлора (Тополово 4) бе установен добър набор от около 10 видове, от които с най-важно значение са Lanternithus minutus Stradner. Неговото изобилие на фона на асоциацията предполага интервала на неговия разцвет през средния-късния еоцен. Ericsonia formosa Kamptner също ограничава стратиграфския диапазон отгоре до късния приабон. Присъствието на Reticulofenestra umbilica Levin ограничава интервала отдолу до късен лютес. Така възрастовият обхават на тази проба е сведен до късен лютес – късен приабон. ----------------------------------------неясна граница---------------------------------- 4. 100 m преобладаващо тъмносиви до черни тънко- до среднослоести глинесто-песъчливи варовици с редки прослои от алевритови или дребнозърнести варовити пясъчници. Елемент на залягане (S0) 190/35°. В средните и горни части на пачката се установяват послойни тела от сиво-зелени среднопорфирни латити. Във взетата проба за микрофлора бяха установени единични малки диктиококитеси: Coccolithus pelagicus Wallich и Lanternithus minutus Stradner. Въз основа на присъствието на последния, възрастовият диапазон на пробата може да се ограничи до късния еоцен. ---------------------------------рязка литоложка граница---------------------------- 3. 230 m преобладаващо дебелослоеста, а в горните части на пачката и тънкослоеста алтернация на сиво-кафяви алевролити, разнозърнести пясъчници и гравелити с прослои от чакълни до валунни конгломерати, брекчоконгломерати и блокови брекчи. Елемент на залягане (S0) 170/40°. На места в пясъчниците се наблюдава неясна градационна слоестост. Рядко в по-фините разновидности се установява увеличено карбонатно съдържание. Грубокластичните скални разновидности са преобладаващо с пъстър състав, разнообразна степен на обработка; матрикс- или кластподдържани. Често напълно необработена кластика изгражда самостоятелни пластове с дебелина 1–3 m. -------------------------------рязка литоложка граница------------------------------ 2. Брекчоконгломератна пачка (bcg) – 25 m полигенни гравийни, дребно- до среднокъсови конгломератобрекчи с размери от 1 до 3–4 cm, рядко се срещат блокове с размери от 60–80 cm до 1m. Късовете са предимно ръбести до полузаоблени, без сортировка. Матриксът е гравиен, с редки глинесто-песъчливи участъци, често липсва (допирен тип спойка). Напластяването е неясно. Цвят – сив. Скалите са силно уплътнени. В късовия състав участват скали от подложката – гранодиорити, мрамори (сивкави и белезникави, предимно с добра обработка), сивозеленикави шистозни нискокристалинни скали и диафторити, аплитоидни късове и кварц. Във височина тези скали бързо прехождат в чакълни брекчоконгломерати с дебели прослойки (до 2 m) от блокови брекчи. -------------------------------трaнсгресивна граница--------------------------------- 1. Левко- до мезократни амфибол-биотитови гранодиорити с масивна до неяснопаралелна текстура – Тополовска интрузия (палеоцен) Обликът на тези скали предполага отлагането им в сравнително плитък басейн и прибрежни условия почти без значителен транспорт на скалния материал, постъпващ от сушата. Варовиците са безспорно доказателство Изтегляне 4.76 Mb. Сподели с приятели:
|