Двуслюдени шисти. Подробни данни за Р–Т условията на метаморфизъм в двуслюдените шисти (метапелити) от Белоречко (Хамбар дере, Юруклерска река, Кавашка река и др.), представят Ангелова, Колчева (2001). Изчислените от тях температури в зонални гранати, показват стойности от 480–560°С и налягане 6–7 kbar.
Редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.Няма изчислени конкретни Р–Т стойности за метаморфизма на алтернацията от шисти и гнайсошисти с тела от метаофиолитови фрагменти.
Детайлните изследвания на Мачева (1998) върху белите слюди от метагранитите, гнайсошистите и шиститите от целия район показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен – нискотемпературен (HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450° С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен – умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500° С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм (LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400° С.
3.2.2. Крумовишка литотектонска единица
Крумовишката литотектонска единица представлява част от описаната от Ж. Иванов (1998) единица Вертискос-Огражден-Първенец-Крумовица. В стратиграфско отношение е отнасяна към Крумовишката метаморфна група (Z. Ivanov, 1985, 1988; Burg et al., 1990) и към Родопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). В литоложко отношение е представена от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, мрамори, амфиболити и различно големи тела от серпентинизирани ултрабазити. На картен лист Черничево се разкрива много малка, незначителна част от цялата единица, разположена западно от Авренската отседна зона, в района на селата Калайджиево, Чернооки и Багрилци. Долната ù граница не се разкрива. Взаимоотношенията ù с Белоречката единица са къснотектонски, свързани с изявите на Авренския разлом. Горната ù граница се маркира от трансгресивно залягащите палеогенски седименти, разкриващи се около селата Добърско и Овчица.
