Конкретни изследвания за РТ условията на метаморфизъм за скалите, изграждащи фрагмента от Крумовишката единица, на картен лист Черничево не са правени. Причина за това са съвсем ограничените размери на фрагмента и тектонското влияние на Авренската разломна зона. Единствените данни за разреза на Крумовишката литотектонска единица, отнасящи се за Бубинското габро от съседния картен лист, намираме в работата на Haydoutov et al. (2004). За него са определени Т 680–780° C и Р 5–12 kbar. Тези стойности характеризират условия на преход между амфиболитов и гранулитов фациес.
За протолита на същата метагаброва леща Carrigan et al. (2003) определят възраст от 572±5 Ma.
3.2.3. Мандришка литотектонска единица
Като цяло Мандришката единица обединява нискокристалинните зеленошистни и анхиметаморфни скали от Източните Родопи в района на селата Мандрица, Горно и Долно Луково, Меден бук, Орешино, Горноселци, по р. Марешница, Сърмашик дере, Бряговска река и в околностите на селата Сбор и Падало. Под това име е описана от Ж. Иванов (1998). В обема на отделената от него Мандришка единица са включени само нискокристалинните и анхиметаморфни скали на Мандришката метаморфна група. Саров и др. (1996ф) отделят Марешнишка литотектонска единица, в която освен нискометаморфните скали са включени и скалите на диафторизираната подложка, представени от милонити и катаклазити в зеленошистен фациес, наложен върху мрамори, ултрабазити, метагабра, гнайси и др. По-късно към нея са отнесени и скалите от алохтона на Пелевунския навлак, които разглеждаме като дотриаско-юрска подложка на нискометаморфните скални разрези. Основание за това са намерените в района на с. Ленско нискокристалинни скали, залягащи трансгресивно върху мраморите на Пелевунския алохтон. В рамките на картен лист Черничево се разкриват само скалите от дотриаско-юрската подложка на Мандришката единица. Те са представени от диафторизирани гнайси, амфиболити и мрамори, които се разкриват на различни нива в зависимост от положението на зоната на срязване.
Долната граница на единицата се бележи от крехко-пластичните до напълно крехките срязвания по Пелевунската екстензионна зона на срязване (фиг. 13). Горната граница се поставя в основата на палеогенските седименти от района на вр. Картал тепе и селата Бялградец, Ленско и Бели дол.
