Гънкови синметаморфни структури. Наблюдавани са синметаморфни гънки със сантиметрови, метрови и километрови размери. Според класическите представи за гънкообразуване шарнирите на гънките би трябвало да са напречни на свиващите усилия. Според Malavieille (1987), независимо от начина на формиране с напредване на деформацията, свързана с големите зони на срязване, гънките се преориентират и стават паралени на насочващите усилия и шарнирите им се изтеглят в същата посока, образувайки гънки тип „А”. Наблюденията на шарнирите на гънките в рамките на единицата показват, че те са преобладаващо паралелни на минералната линейност (350–18°) с малки изключения на оринтировка на гънки с посока изток–запад („В” тип). Те са представени от южновергентни гънки на влачене, които се използват като макрокритерии за посоката на транспорт. Тези гънки се разглеждат като едновременно формирани с другите, но непреориентирани напълно от процесите на деформация.
3.2.1.2. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Изследванията върху литоложките разновидности в рамките на Белоречката литотектонска единица показват, че тя представлява сложна синметаморфна навлачна постройка, в която участват скали с различна дометаморфна история – метагранити, метаофиолити, метапелити и др. Това налага разглеждането на характера на метаморфизма, времето на неговото проявление и възрастта на протолитите да стане по разновидности от скали.
Метагранити. Условията на метаморфизъм на разглежданите метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизма деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот-бяла слюда-хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес.
Peytcheva et al. (1995) установяват възрасти на протолитите между 305 и 310 Ma и ги характеризират като късно палеозойски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Подобна възраст (301 ± 4 Ma) определят и Carrigan et al. (2003).
