Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.Над офиолитовата пластина, в други участъци и над метагранитите, заляга пъстър разрез от порфиробластични по граната биотитови шисти и гнайсошисти, с включени в тях лещовидни пачки от амфиболитизирани еклогити, серпентинити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично нашистени и милонитизирани пегматити, развити паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза с метагранитите има характер на широка зона на синметаморфно срязване. Той се проследява източно от селата Калайджиево, Черноки, Багрилци и между долините на Кокарджа дере и Бяла река. Части от него се установяват и в района на с. Черничево, както и в района на селата Пъстрок и Нова махала. Отчасти границата на пъстрия разрез с ивицата от метаофиолити е усложнена от късните, крехки разломи на Белоречкия разломен сноп. Горната граница в рамките на картния лист се маркира от крехките и крехко-пластични срязвания по Пелевунската зона (фиг. 13), която отделя мраморите и диафторизираните гнайси (долни части на Мандришката единица) от скалите на пъстрия разрез.
Биотитови шисти и гнайсошисти(B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващите разновидности, които са като матрикс за останалите скали. Те изграждат широка ивица, която се проследява между селата Калайджиево, Багрилци, Конници, Нова махала, Соколенци, Вис и Ветрушка.
Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби. Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоциира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Амфиболити (B/a). Амфиболитите се срещат като сравнително издържани лещовидни тела сред шистите и гнайсошистите, където са интензивно нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо- до меланократни, изградени от амфибол,епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз ± кварц. Повечето от тях са с белези на почти пълно амфиболитизирани метаеклогити. Рядко се срещат лещи с частично запазена еклогитова парагенеза. Такива лещи са установени в района на с. Белополци.
Мрамори (B/c). Неиздържани лещовидни пачки от мрамори са установени сред двуслюдените шисти с гранат в района южно от с. Черничево и Орлов връх и западно от Соколенци и Нова махала. Те са бели до кремави, дребно- до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мраморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.
