Белоречката литотектонска единица е развита на широки площи в обхвата на картен лист Черничево. Тя е най ниско разположената единица в тази част от разреза на Източнородопския метаморфен терен. В рамките на единицата са установени компресионни зони на срязване (Burg et al., 1990, 1994, 1996), които отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен. В рамките на картен лист Черничево попадат части от междинния и горния терен. В рамките на същите разрези ние отделяме три синметаморфни навлачни пластини. Най-ниско разположената пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Втората навлачна пластина е изградена от метаофиолитови фрагменти, представени от еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Третата пластина е представена от редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В това редуване се наблюдават също и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити.
Долната граница на единицата не се установява никъде на повърхността. Горната ù граница в рамките на картния лист се маркира от екстензионната Пелевунска зона на срязване, развита в основата на Мандришката литотектонска единица. От запад е ограничена от Авренската отседна зона в нейната постметаморфна изява.
В стратиграфско отношение разрезът на отделената тук литотектонска единица е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и към по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987b), представляваща еквивалент на архайския ултраметаморфен комплекс. Z. Ivanov, (1985, 1988), Ж. Иванов (1998 хабил. труд), характеризира същия разрез в обхвата на Белоречката метаморфна група, изграждаща единицата на Бяла река.
3.2.1.1. Литология
В литоложко отношение са отделени три ясно разграничими части на разреза, представени от метагранити, метаофиолити и редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.
Метагранити.За първи път Г. Бончев (1923), допуска възможността една голяма част от гнайсите в Иточните Родопи да са получени от промяната на порфирни и дребнозърнести гранити. По късно Ж. Иванов и др., (1984) доказаха, че смятаните за очни и небулитови мигматити и хомеобластични анатектити (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963), представляват големи тела от едро- до дребнопорфирни метаморфозирани гранити. С работите на Burg et al., (1990); Macheva, Kolcheva, (1992); Саров и др., (1994ф) бяха приведени петрографски и петрохимични доказателства за ортопроизхода на тези скали.
Малко тяло от гнайсгранити в района на вр. Орлов кладенец описват Кожухарова и др. (1988).
В рамките на картния лист метагранитите са представени от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити, разкриващи се на широки площи около вр. Орлов кладенец, селата Горни и Долни Юруци, Пъново, Стражец, Казак, Черничево, Тинтява, Вис и долината на Кокарджа дере. Ясни секущи контакти между равномернозърнестите и порфирните метагранити не се наблюдават и вероятно това са фациални разновидности, като първичните им граници са силно изтеглени паралелно на фолиацията. Само аплитоидните метагранити са с отчасти запазени секущи контакти.
