Еклогити (B/ek). Те се проследяват под формата на тънки лещовидни пластини с дължина от няколко километра в района на с. Черничево, Бостанско дере и Чалска река, където бележат основата на голямата синметаморфна клипа и в района на Хамбар дере и южно от с. Казак, в основата на пластината между селата Казак и Жълти чал (Кожухарова, 1984, 1984а). Колчева, Цончева (1993), описват реликтова парагенеза в метаеклогитите, представена от омфацитов клинопироксен, гранат (с включени единични микрозърна от глаукофан и бароазитов тип амфибол), рутил и парагонит, бележеща високобаричен, средно- до нискотемпературен метаморфизъм. При удебеляването на кората и свързаното с това относително повишаване на температурата се налага стабилната за новите условия парагенеза от обикновен амфибол, епидот, титанит, кварц, плагиоклаз, хлорит и карбонат.
Според Кориковски и др. (1998), тези скали по минерален състав отговарят на еклогит-амфиболити, възникнали в условия на програден метаморфизъм. Изградени са от ситнозърнест матрикс от албит-епидот-кварц и амфибол, в който са включени порфиробласти от гранат и омфацит.
Петрохимичните и геохимични особености на еклогитите показват базалтоидния характер на протолитите с подчертан толеитов тренд на диференциация (Kolcheva, Eskenazy, 1988), формирани в срединно океанските хребети (MORB). Тази характеристика, наред с ясната пространствена връзка с ултрабазичните тела, дава основание те да се тълкуват като част от метаофиолитова асоциация.
Ултрабазити (B/ub). Серпентинизираните ултрабазити се наблюдават като отделни пластини и по-малки лещовидни тела, включени в метаофиолитовата ивица между селата Черничево и Казак, Чалска река, Хамбар дере, Чукурска река и с. Жълти чал. Те са представени от интензивно деформирани, меланократни до черни на цвят скали, превърнати на места в серпентинитови шисти. В състава им главно участие до 90–95% имат серпентинитовите минерали – хризотил и антагорит. Наблюдават се още карбонат, руден минерал, брусит, талк, хлорит, тремолит, бастит и железни хидроокиси. От първичните минерали са запазени редки и дребни реликти от оливин и клинопироксен.
Оливинът почти изцяло е псевдоморфозиран от финовлакнест хризотил, като в някои от случаите се запазва първичната форма на зърната. Ортопироксенът се среща по-рядко от оливина и почти навсякъде е заместен от серпентин, като се образуват едри зърна от бастит. Клинопироксенът е представен в редки ксеноморфни зърна. Тремолитът изгражда едри, удължени зърна, ориентирани по шистозността.
По петрохимични особености серпентинизираните ултрабазити са високо магнезиални и голяма част от тях вероятно се отнасят към най-долните части на офиолитовите разрези – тектонитите.
Генетично свързани със серпентинитите са находищата от талк-хлоритови шисти, които се разкриват източно от селата Ботурче и Гнездаре.
Метагабра (B/mv). Метагабрата се разкриват като големи лещовидни тела, включени сред двуслюдени шисти с гранат в района на Чукурска река и селата Ботурче и Гнездаре. Част от метагабрата са представени като дайки, сечащи серпентинизираните ултрабазити в Чукурска река, Хамбар дере, Жълтичалското дере и др. Разглеждани са като част от Гнездарската свита (Кожухаров и др., 1992) и комплекса на базичните метавулканити. Макроскопски са дребнозърнести масивни, тъмнозелени до черни на цвят скали с дребни и неравномерно срещащи се порфиробласти от гранат. Изградени са от амфибол, плагиоклаз, гранат, кварц, епидот, титанит, хлорит и карбонат.
По химизъм и специално по поведението на редкоземните елементи те са с белези на преходни между островно дъгови толеити и бонинити (Haydоutov et al., 2004). Пространствената им връзка с ултрабазичните тела, дава основание да се тълкуват като част от метаофиолитова асоциация.
Сподели с приятели: |
