Порфирни метагранити (B/pmγ). Макроскопски се наблюдават като различно големи участъци сред равномернозърнестите. Най-широко са разпространини около селата Пъново, Синигер и Тинтява. Те имат същия минерален състав като равномернозърнестите метагранити, но с магматична порфирна по калевия фелдшпат структура. При наложената прогресивна деформация са превърнати в очни, а в отделни зони и в тъмни милонити, с ясна шистозност и линейност на разтягане. Калиевият фелдшпат е представен като едри „очи” с добре развити „опашчици” от рекристализиран калиев фелдшпат и кварц (сигма до делта тип порфирокласти). Автоморфността и простите срастъци на калиевия фелдшпат, ориентираните плагиоклазови включения в него, както и нормалната бариева зоналност показват магматичен генезис на метагранитите (Macheva, Kolcheva, 1992). Реликтов плагиоклаз е запазен само в най-слабо деформираните метагранити като дребни порфирокласти. Ситнозърнестият матрикс, обхващащ порфирокластите, е изграден от описаната при равномернозърнестите метагранити рекристализирана минерална асоциация, с ясно оформена плоскостна и ивичеста, а на места и типична милонитна до ултрамилонитна фолиация. Тя е обусловена от плоско паралелното подреждане на слюдените минерали или изтеглянето в ивици на кварца и фелдшпатите. По фолиацията се наблюдава ясно изразена минерална и стриационна линейност. В участъците с по-силна крехко-пластична деформация фолиационните плоскости имат вид на харниши от ясната стриационна линейност. В участъците на крайна деформация, около зоната на срязване в основата на метаофиолитовите фрагменти се наблюдават S/C милонити.
Метаофиолити. Под това общо наименование разглеждаме алохтонната пластина от метаофиолитови фрагменти, представени от еклогити, серпентинизирани ултрабазити и метагабра, включени в двуслюдени шисти с гранат с отделни тънки пачки от графитоносни кварцити. Преобладаващо е мнението, че те представляват океански тип кора, изнесена по коровомащабна зона на срязване (Кожухарова, 1984а, 1984b; Kolcheva, Eskenazy, 1988; Burg et al., 1990; Саров и др., 1994ф). Тези фрагменти се разкриват като издържана ивица в района на селата Жълти чал, Ботурче и Казак, и като клипи по билото на Черна планина и в долинате на Чалска река и Бостанско дере. Границата на офиолитовата пластина с разреза от метагранити представлява синметаморфна навлачна зона на срязване (фиг. 13). Тя се маркира от интензивно милонитизираните метагранити и залягащите върху тях еклогити. В разреза на метаофиолитовата пластина няма определена подредба на литоложките тела, но на повечето места в основата ù се установяват тела от еклогити или тънка ивица от порфиробластични по граната двуслюдени шисти.
