Подрумченски разлом. Названието на структурата се предлага тук по името на с.Подрумче (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Разполага се в северозападния ъгъл на к. л. Черничево с продължение на ЮЗ. Има характер на пропаднал на северозапад разсед с посока около 35°, отделящ скали на конгломератно-пясъчниковата задруга и Подрумченска свита от скалите на Крумовишката литотектонска единица. Амплитудата му в тази част вероятно превишава 350–400 m. Разломът или структури от подобен тип са описвани като сателитни на Авренския разлом с по-старо заложение (Боянов, Кожухаров, 1968; в: Кожухаров, 1987b), т. е. той се възприема като част от Авренската разломна зона. Съчленяването му с основната зона става северно от с. Багрилци.
Белоречка разломна зона. (Белоречка дислокация – Р. Иванов, 1961). Белоречкият разломен сноп включва група от разломни нарушения с посока СЗ–ЮИ. Те са стръмни до вертикални, с разседен характер. От ЮЮЗ разломните им плоскости потъват на ССИ с наклони от 60 до 80°. Ж. Иванов (1998) ги характеризира като листрични нормални разседи, отделящи от юг палеогенския грабен между селата Бял градец и Вис. Посоката на разломите от Белоречкия сноп съвпадат със синметаморфните пукнатини на скъсване, развити напречно на минералната линейност и посоката на разтягане. В тази връзка възникването на крехките разломни нарушения може да се разглежда като резултат от реактивирането на тези пукнатини на скъсване.
Боянов (в: Горанов и др., 1995) определя зоната като част от „Маришката система” със ЗСЗ–ИЮИ (110–120°) до изток–западно направление. Според него тя предопределя залагането и развитието на Белоречкия грабен. С тази зона Кожухаров (1987а) обвързва и „Пелевунския навлак”. Касае се обаче за серия стъпаловидни пропадания в кристалинния фундамент и на границата му с палеогенската надстройка в издържана зона с широчина около 4 km, разположена между западно от с. Ботурче и с. Гугутка на ССИ.
В отсечката ЮЗ от с. Гугутка и шосето за с. Казак външният югозападен (Гугутенски) бордови разлом е изразен в интензивна катаклаза в пясъчниците на теригенния комплекс и също така катаклазирани, нашистени и на места брекчирани и ожелезнени серпентинити.
За района на селата Бели дол и Бял градец Боянов (в: Горанов и др., 1995) описва „плитки или по-стръмни приразломни гънки”. Тази зона е проводник за хидротермална калцитна минерализация. Зона с подобна ориентация (120º) е проводник на златорудната минерализация от района на вр. Ташлъка.
Серия субекваториални разседи с противоположен знак оформят северния борд на грабена.
Към същата (Белоречка) система се отнасят групата разломи от района СИ от с. Черничево. По някои от тях не са изключени малоамплитудни лявоотседни отмествания.
