Към геоложката опасност се включват разрушителните процеси и явления в земната кора – естествени и техногенни. По начин на проявление се разделят на процеси с внезапно действие или периодично активизиране, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси и явления с непрекъснато действие, водещи до внезапни рискови ситуации (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. Прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) е с интензивност VII степен и с магнитудни диапазони на сеизмичната огнищна зона от 4,10 до 4,50 М. Отразена е сеизмичната опасност както при земетресения на територията на страната, така и на такива извън нея, но оказващи влияние на сътресяемостта. В площта не са регистрирани епицентри на земетресения. Земетресението на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море, е усетено в района с интензивност VІІ степен или с магнитуд 5,0–6,0. Съвременните движения (–1 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Скоростта на вертикалните движения за периода 1930–1985 г. за по-голямата част от площта е –0,5 mm/a.
Свлачища.Плитки свлачища, с малък дълбочинен обхват са образувани предимно в долинните склонове. Активността им зависи от страничната ерозия, валежите и антропогенната дейност. Проявяват се предимно през дъждовните периоди, като някои от тях нанасят сравнително големи щети – най-често прекъсване на междуселските пътища. Такива са свлачищата в района на с. Доборско, развити в палеогенските седименти, като за хлъзгателна повърхнина служат глинести прослойки.
Срутища. Привързани са към стръмните и отвесни долинни склонове. Активизирането на срутищните процеси е в периодите на интензивни валежи, като съществува опасност от преграждането на речните долини. Сравнително големи са срутищата по десния бряг на р. Бяла и в подножието на вр. Ташлъка. В долината на р. Хамбардере голямо срутище се наблюдава източно от с. Казак. Срутища са образувани и в подножието на стърчащите скали в района на вр. Орлов кладенец.
Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, промяната на речното легло, отлагането на големи количества наноси в долинните разширения правят долината на р. Бяла потенциално опасна за големи и разрушителни наводнения.
Слягане на терена над подземни изработки. Това явление е в резултат на слягане и пропадане на земната повърхност над минни изработки. Локални пропадания има над изоставената галерия за проучване на антимон в района на с. Черничево. Рискови са и галериите за търсене и проучване на полиметални руди в района на с. Тинтява.
