Планинецки тип. Отделени са по този начин от Маврудчиев (1964). Marchev et al. (1998, 2004) изказват мнението, че разглежданите скали образуват дайкови снопове заедно с риолитите, отнесени от нас към Планинецкия вулкански комплекс. Ние запазваме названието „Планинецки” за типа без да му придаваме литостратиграфски смисъл.
Базични скали от този тип се установяват източно от с. Конници. Разкрития от тях се следят непосредствено на север, на територията на к. л. Маджарово – М 1:50 000. В пределите на картния лист изграждат малко изометрично, щокоподобно тяло, вместено всред риолитите от Планинецкия вулкански комплекс. В приконтактните части се наблюдават ксенолити от риолити и термични промени. Скалите са с характерно сферично изветряне.
Според Маврудчиев (1964) скалите са представени от натриево-санидинови долерити, които са процепени от отвесни жилки (1–2 cm) от аналцимови сиенит-порфири. Marchev et al. (1998) ги описват като абсарокити. Макроскопски те са черни до тъмнозелени, среднопорфирни базалти (долерити). Текстурата им е масивна, а структурата – порфирна. Първичните минерали са представени от пироксен и оливин, изграждащи 15% от обема на скалата, и основна маса от плагиоклазови и пироксенови микролити, биотитови люспи и вулканско стъкло. Характерна особеност е липсата на плагиоклазови порфири. Клинопироксените (диопсид-авгит) показват ясно изразен зонален строеж и съдържат включения от магнетит и жълто-кафяво хлоритизирано вулканско стъкло. Оливинът е във вид на закръглени изометрични зърна, цялостно променени в идингсит – смес от смектит, хлорит и гьотит, както и в карбонат, с отделени при промяната рудни минерали. Акцесорните минерали са представени от дългопризматичен апатит и магнетит. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, биотитови люспи, пироксенови зърна и рудни минерали. Ъгловатите пространства между тях са заети от цялостно хлоритизирано и смектитизирано вулканско стъкло. В основната маса се наблюдава и неравномерно проявена локална карбонатизация.
Възрастта на скалите, определена по К-Ar метод – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005) отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).
