1–5. Литотектонски единици:Източнородопски метаморфен терен:1-3. Белоречка единица: 1 – метагранити; 2 – метаофиолити; 3 – мрамори, шисти и амфиболити; 4 – Крумовишка единица:мигматизирани гнайси;5 – Мандришка единица: мрамори, амфиболити и диафторизирани гнайси; 6-8. Източнородопска комплексна депресия: Североизточнородопска структурно-тектонска зона:6-7. Югоизточна подзона: 6 – Крумовградска зона; 7 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог – югоизточен фланг с Ирантепенски вулкан; 8 – Белоречко грабеновидно понижение; 9 – условен контур на Планинецката тензионна зона; 10 – граници между литотектонските единици (зони на срязване): I Белоречка; II Железинска; III Гнездарска; IV Пелевунска; 11 – разломни структури Авренски разлом; Подрумченски разлом; Белоречка разломна зона; 12 – отсед; 13 – шарнир на гънкова структура: а. синклинала; б. антиклинала; Ягодинска синлинала – югоизточни центриклинални участъци; Бялградецка синлинала; Подутини: БП Белоречка подутина планина.
5.2.1.3. Подутини
Съществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста отдавна. За района на Източните Родопи Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Яранов (1960), Боянов, Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина и я разглежда като продукт на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Черничево обхваща по-голямата част от ядрото на подутината. То е изградено от скалите на Белоречката литотектонска единица, представени от метагранити, метаофиолити и алтернация на шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Орешино-Меденбукския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива в района на селата Орешино и Меден бук (източно от разглеждания район). В рамките на картния лист се разкрива част от алохтонния блок, характеризирана като Пелевунски алохтон. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато(20–30°) на изток. От запад ядрото е срязано от късните движения по Авренския разлом, който допира скалите на Крумовишката литотектонска единица до ядрените части, изградени от метагранитите и шистите на Белоречката единица. Ако се съди по взаимоотношенията на късните недеформирани или частично деформирани аплитоидни гранити с възраст 68±15 Ma (Marchev et al., 2006), които процепват Пелевунската зона, екстензията би трябвало да е започнала преди или синхронно с техното внедряване.
