За първи път скали от единицата са описани в района на с. Аврен (к. л. Крумовград М 1:50 000) от Барска (1956). Подробна геоложка и петроложка характеристика на вулканитите от единицата прави Маврудчиев (1964), като обобщава геоложките данни, получени при съвместни изследвани с Боянов и др. (1961ф). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) разглежданите скали са означавани като „базалти” с неогенска възраст. Обстойни петроложки, геохимични и геохроноложки изследвания на базичния вулканизъм правят Marchev et al. (1997, 1998, 2004).
В пределите на картния лист скали от комплекса се разкриват по Розинска река – източно от с. Конници, западно от с. Багрилци, при вр. Карталтепе, в околностите на с. Черничево, северно от вр. Коджаеле и в околностите на с. Стражец (неозначени на картата). Отделните тела и дайки се установяват на к. л. Крумовград, к. л. Егрек и к. л. Маджарово – М 1:50 000.
Скалите от единицата изграждат дайки и малки щокообразни тела, просичащи високостепенните метаморфити от кристалинната подложка или риолитите на Планинецкия вулкански комплекс. Представени са от базалти, висококалиеви трахибазалти, шошонити и базанити, като голяма част се отличават с лампрофиров характер (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1997, 1998, 2004).
Комплексът на късния базичен вулканизъм може да се подраздели на различни типове (на картата дадени обединено). Маврудчиев (1964) отделя Авренско-Черничевски и Планинецки тип, а новоустановеното тяло при Маджарово отделяме към Маджаровски тип. Обединяващ белег на скалите от различните типове е базичният им състав, сходната K-Ar възраст и взаимоотношенията им с другите единици – просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс и скали от метаморфната подложка. Разграничаващи за отделните типове са специфичните им петрографски и петрохимични (особено на Авренско-Черничевския тип) характеристки и пространствената им обособеност.
Магматизмът, свързан с вулканитите, е считан (главно поради сходстсвото им с алкалните базалти в Мизийската платформа) за неогенски (Р. Иванов, 1963; Маврудчиев, 1964), плиоплейстоценски (Mavroudchiev et al., 1971) или плиоценски (Nozharov et al., 1981). Определената изотопна възраст по K-Ar метод за скали от Авренско-Черничевския тип е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998, Milovanov et al., 2005), а за Планинецкия тип е в рамките на 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005), отговаряща на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).
На територията на картния лист се разкриват скали от Планинецкия и Авренско-Черничевския тип.
