Макар и кратък по продължителност (от 1992 г. до наши дни) този период се характеризира с разнообразни и всеобхватни регионални и специализирани изследвания, които доразвиха и детайлизираха някои съвременни модели за генезиса, строежа и тектонската еволюция на Източнородопската област.
Геоложко картиране. С публикуването на геоложките карти в М 1:100 000 за Източните Родопи се очертаха редица дискусионни и неразрешени проблеми, свързани със стратиграфията, възрастта, структурата и алпийското развитие на Източнородопската област. В тази връзка, както и за обновяване на картния материал, след 30 годишно прекъсване се провежда ново геоложко картиране в М 1:25 000, което включва и разглежданата площ (Саров и др., 1996ф – южната част; Георгиев и др., 1999ф – северната част; Саров и др., 2002ф).
За изготвянето на настоящата карта, през 2004 г. в района се извършва ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 2005ф).
В метаморфните терени авторите прилагат литотектонския принцип на подялба. Отделени са няколко самостоятелни единици и са характеризирани техните граници, състав, метаморфни изменения, строежни особености, деформации и др. (Саров и др., 1996ф, 2002ф, 2005ф). В обема на единиците са включени големи тела от метаморфозирани и деформирани гранити.
За палеогенските смесени вулканогенноседиментни скали е приложен нов подход и са отделени конкретни вулкански комплекси (Саров и др., 1996ф, 2002ф, 2005ф; Георгиев и др., 1999ф; Georgiev, Milovanov, 2003a).
Регионални и специализирани геоложки изследвания. През последното десетилетие в метаморфните терени на Централни и Източни Родопи се извършват регионални, структурно-геоложки, петроложки, геохимични, геохроноложки и други видове изследвания, които в различна степен допълват с конкретни данни компресионно-екстензионния модел за развитие на Родопите (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998).
Основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматизирани ядра, деформации и др.), строежни особености, генезис и етапи на развитие на метаморфните комплекси са разгледани последователно, съобразно геохроноложки данни, от множество автори (Peytcheva, Guadt, 1995; Пейчева и др., 1996; Пейчева, 1997; Peytcheva et al., 1998; Ж. Иванов, 1998; Мачева, 1998; Саров и др., 1999; N. Bonev, 1999, 2001, 2002a,b; 2006; Sarov, Gergjikov, 2001; Саров и др., 2004; Овчарова, 2005; N. Bonev et al., 2006a,b,c).
Нови данни за мезозойските шисти, Чучулигенските и Розинските гранити от областта се съдържат в публикациите на N. Bonev, Stampfli (2003); S. Staykov, Mavrudchiev (1997), Marchev et al. (2006).
Засиленият интерес към палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси от района продължава и през периода след издаването на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград (Кожухаров и др., 1992) и обяснителната записка към нея (Горанов и др., 1995).
Доминиращи са специализираните петроложки, радиометрични, геохимични, изотопни, структурно-вулканоложки и металогенни изследвания върху палеогенския колизионен вулканизъм от Крумовградско и региона (Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, Bardinreff, 1994, 1996, 1997; Yanev et al., 1995, 1998; Nedialkov, G. Pe–Piper, 1998; Харковска, 1998; Marchev, Singer, 2002; V. Georgiev, Milovanov, 2003b,c, 2004; Marchev et al., 1997 a, 2002; Raicheva, Marchev, 2006; В. Георгиев, Милованов, 2006 и др.).
Доказателства за смесване на магми в колизионна обстановка и ролята им за петрогенезиса на вулканските скали от Звезделския и Маджаровския палеовулкан намираме в публикациите на Marchev et al. (1994); Raicheva et al. (2001); Raicheva, Marchev (2003).
Базалтовият магматизъм от Крумовградско е разгледан в поредица от публикации (Moskovski et al., 1996; Marchev et al., 1997b, 1998a, 2004), като са направени изводи за химическия състав на горната мантия под Източните Родопи.
Обобщена характеристика на палеогенския колизионен вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамично значение и геотектонски модели, предлагат Marchev et al. (1994); Yanev et al. (1995); Boyanov, Goranov (2001).
Късноалпийското развитие и структурообразуване в Източнородопското комплексно пространство е коментирано от Б. Йорданов (1999a,b; Yordanov, 2002).
Актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от късноалпийските депресии в Горна Тракия – Източни Родопи и Източна Тракия предлагат Боянов и Горанов (1997ф) в съставените карти на терциерните скали и блокови структури в М 1:200 000 и обяснителните записки към тях. Според тези автори палеоген-неогенските депресии са елементи на една значително по-голяма тектонска единица – т. н. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).
Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al. (2006а), В. Георгиев (2007а,b).
Дълбочинният строеж в участъка на Ивайловград-Попско-Крумовград е интерпретиран от Велев (1996) и Павлова (1999ф) по данни от сеизмичния профил Ивайловград–Попско–Крумовград–Джебел–Ардино.
Сподели с приятели: |
