Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща разрез от метаморфни скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното му поле. Границите на терена се маркират от регионални зони на срязване и взаимоотношения с неметаморфозирани скали. От север Маришката отседна зона, от запад Боровишката и от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград.
3.2.1. Белоречка литотектонска единица
Белоречката литотектонска единица (Единицата на Бяла река – Ж. Иванов, 1998) е развита на широки площи в района между Ивайловград, Попско и Черничево. Тя е най ниско разположената единица в навлачната постройка на Източните Родопи. Burg et al. (1990, 1994) характеризират редица синметаморфни навлачни зони на срязване, на базата на които отделят три суперпозиционно разположени терена – долен, междинен и горен. В рамките на междинния терен ние отделяме три пластини, които разглеждаме като съставна част от разреза на Белоречката единица. Долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Средната е представена от метаофиолитови фрагменти, съдържащи еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Горната е изградена от незакономерно редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В описания разрез са установени и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити. В рамките на картен лист Маджарово попадат части от пластината с метагранити и от горната пластина, изградена от незакономерно редуване на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.
Долната граница на единицата не се установява никъде на повърхноста. Горната синметаморфна граница се маркира от зони на срязване, развити в основата на Крумовишката и Мандришката литотектонска единица. Като късни граници се явяват Авренската отседна зона, в нейната постметаморфна изява и интрузивните контакти на Чучулигинския гранит.
В литостратиграфско отношение долната част от разреза на отделената тук литотектонска единица е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987), еквивалент на Прародопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). Горната част от разреза, представена от незакономерно редуване на шисти, амфиболити и др., е описана (Кожухаров и др., 1992), като Чепеларска и Богутевска свити в обема на Родопската супергрупа. Z. Ivanov (1985, 1988), Ж. Иванов (1998), характеризира същия разрез като Белоречката метаморфна група.
