Металогенните особености и полезните изкопаеми от областта са били предмет на продължителни търсещо-оценъчни, проучвателни и експлоатационни работи от множество геологопроучвателни и минни предприятия (компании). Резултатите от проучванията са отразени в съответните геоложки доклади и отчети (фондови материали).
Специализирани металогенни изследвания с прогнозна оценка на перспективността са извършвани на всички етапи от геологопроучвателните работи, които са с разнообразна тематична насоченост:
– Маджаровско рудно поле (Бресковска, Гергелчев в: Р. Димитров-ред., 1988;
– Попско-Белополско рудно поле (Бресковска, Гергелчев в: Р. Димитров-ред., 1988; Д. Димитров и др., 1993ф);
– железоносни кварцити (Кожухаров и др., 1978ф, 1987);
– цветни и полускъпоценни камъни (Б. Йорданов и др., 1986ф);
– халуазитово-каолинитови глини (Тодорова в: Трашлиев – ред., 1988);
– Авренско-Маджаровска рудна зона (дълбочинен строеж – Д. Йосифов и др., 1987);
– металогенно райониране и перспективност в Източните Родопи (Гергелчев, 1974, 1984а,b; Mavrudchiev et al., 1996).
Метаморфните изменения, интензивната деформация на разрезите и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез, чрез отделяне на литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници.
Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
