В късните етапи от развитието на Маджаровския вулкан се внедряват множество дайки, дайкоподобни или полуизометрични тела, оформящи радиални снопове. В някои случаи те се просичат от кварцови жили. Според специфичния им състав и петрографски характеристики са поделени на няколко разновидности, които разделно са показани на геоложката карта.
Шошонитови дайки(1ψ(d)Ol1). Разкриват се в околностите между селата Бряговец и Горно поле. Просичат метаморфити от подложката и скали от Малкопоповската свита, Коджакаракаянския вулкански подкомплекс и Юмурчалските латити.
Скалите са тъмносиви до черни, масивни. Изградени са от фенокристали от плагиоклаз и пироксен (35–40% от обема на скалата), и интерсертална основна маса.
Латитови дайки(2λ(d)Ol1). Латитите изграждат преобладаващата част от дайките на дайковата формация.
Скалите са представени от сиви, кафеникави или зеленикави масивни дребно- до среднопорфирни латити, като рядко някои от тях достигат до трахидацити. Порфирните минерали са представени от плагиоклаз, клинопироксен и биотит. Основната маса е микролитова.
Ar-Ar възраст на кварцлатитова дайка от района е 32,06 ± 0,13 Ма (Marchev, Singer, 2002).
Тъмнооцветени, преобладаващо дребнопорфирни латити до кварцлатити(3λOl1). Скалите изграждат мащабни, линейно удължени дайкоподобни и изометрични тела западно от Маджарово, между върховете Къзкая и Харманкая и югоизточно от вр. Менекенските камъни. Пресичат Менекенските и Юмурчалските латити.
Телата са изградени са от тъмносиви до черни, с кафеникав оттенък масивни латити. Първичните минерали съставят 10–15 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз, клино- и ортопироксен, в някои случаи образуваши гломеропорфирни струпвания. Акцесорни са апатит и рудни минерали. Основната маса е хиалопилитова, в отделни участъци микрофелзитова.
