Геоложкият строеж и разнообразните полезни изкопаеми от разглеждания район съчетават най-характерните и представителни геоложки особености от Източнородопската област. Те са били предмет на дългогодишни геоложки, геофизични, металогенни и други специализирани изследвания, търсещо-оценъчни, проучвателни и експлоатационни работи, които обосновават високата степен на геоложката изученост. Регионалните геоложки и геофизични изследвания са равномерно разпределени и обхващат цялата площ, а проучвателните и специализираните металогенни изследвания детайлизират отделни участъци от рудните полета и по-големите находища.
Началото на геоложката дейност в областта се свързва с древния рудодобив, за който свидетелствуват множеството стари изработки (рупи и плавища). Първите архивни данни за организиран рудодобив са от XVII век, когато са регистрирани множество домакинства (ханета) от района, занимаващи се с рудодобив (най-вероятно злато). Писмени сведения за тази дейност липсват.
В обобщен вид историята на геоложката изученост в областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание и качество периода: начален (маршрутни изследвания), основен (системни изследвания) и съвременен.
2.1. Начален период
Обхваща първата половина на XX век когато се провеждат предимно регионални маршрутни изследвания в Родопския масив.
За региона на Източните Родопи се открояват няколко автора, които в поредица от трудове разглеждат различни аспекти от геологията на областта (Г. Бончев, 1905, 1906, 1921, 1922, 1923; Ванков, 1923; Берегов, 1938 и др).
Някои от публикациите са придружени от схематични геоложки карти: Г. Бончев (1921) – М 1:126 000; Ванков (1923) – М 1:50 000.
Конкретно в района са извършени теренни наблюдения по маршрута Крумовград-Попско-Ивайловград от Г. Бончев (1922) и Ванков (1923).
В началото и края на този период са издадени полистна Геоложка карта на България в М 1:300 000 (Златарски, Г. Бончев, 1905-1911) и в М 1:500000 (Бл. Каменов и др., 1947).
