Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.15.2. Сушицки вулкански комплекс
- 4.1.15.3. Звезделски вулкански комплекс
4.1.15. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм4.1.15.1. Общи бележкиЕдно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското комплексно понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K2O нараства на север и се увеличава с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991; Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори: Marchev et al. (1989, 1998, 2004); Nedyalkov, Pe-Piper (1998); Yanev et al. (1989, 1998), и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998), и др. Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991, и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен. Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”). За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали. При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Bogatikov et al. 1981).
Вулканитите на Ючкаянските шошонити, изграждащи дайките в пределите на Кирковската грабен-брахисинклинала, са засегнати в повечето случаи от интензивни хидротермални и метасоматични промени. Това се отразява върху коректоността на химичните анализи, които попадат в полето на базалтите, трахибазалтите (на границата с шошонитите), шошонитите и латитите (в близост до шошонитите). 4.1.15.3. Звезделски вулкански комплексЗвезделският вулкански комплекс е изграден от базични до среднокисели вулкански, субвулкански и интрузивни скали. Анализите от лавовите скали на комплекса попадат в полето на базалтите, андезитобазалтите и андезитите, рядко на латитите (фиг. 4). Базалтите са редки, като се явяват на различни нива от разреза. Наблюдава се слабо повишаване на алкалиите с повишаване на SiO2. Вулканитите, изграждащи дайките, попадат в полето на андезитобазалтите, шошонитите и андезитите. Скалите от субвулканските тела на комплекса попадат в полето на андезитобазалтите, шошонитите, рядко на андезитите, а тези от интрузивните скали – в полето на андезитобазалтите и андезитите. Анализите от скали на Звезделския вулкански комплекс попадат в полето на средно- и високoкалиевите (в близост до пoлето на среднокалиеви) вулканити (фиг. 5). В повечето случаи Na2O преобладава над K2O или те са в приблизително равни количества, но (Na2O–2) ≤ K2O и скалите остават в калиевата серия. На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 6). Наблюдава се закономерно повишаване на стойностите на Al2O3 (с известна разсеяност на точките) и Na2O, K2O и P2O5 при скалите с по-високо съдържание на SiO2. При TiO2, CaO, Fe2O3, MgO се установява обратната закономерност. Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Сушицкия и Звезделския вулкански комплекс
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||