Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.14. Кисел тензионен комплекс

В регионален план комплексът е изграден от риолитови, трахириолитови, дацитови и трахидацитови тела, дайки, куполи, къси лавови потоци и (локално) пирокластити, които пресичат или покриват целия палеогенски вулканогенно-седиментен разрез, както и скали от метаморфната подложка. Изграждат Галенитската тензионна зона.

В пределите на картния лист, киселият тензионен комплекс е представен в пълния си обем. Поделя се на два подкомплекса – Устренски и Пчелоядски, които обедняват секущите и слоести тела от състава му.

4.1.14.1. Устренски вулкански подкомплекс

На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите са отнасени към „задруга на трети кисел вулканизъм” и „задруга на четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).

В изследваната територия скалите от подкомплекса се разкриват в северозападния ъгъл на к.л. Джебел в околностите на с. Воденичарско, както и на широки площи между Зли връх и селата Стоманци, Растник и Мъглене. В структурно отношение те изграждат Устренската подзона на Галенитската тензионна зона.

Скалите на подкомплекса процепват или залягат съгласно върху Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Просичат се от субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански подкомплекс. Често по периферията на киселите куполи се образуват срутищни блокажи.

Устренският вулкански подкомплекс е представен предимно от кисели вулканити – риолити и дацити и привързните към тях перлити и кисели пирокластити. При някои от по-големите риолитови тела се наблюдава „няколкократно преотваряне на пукнатините и запълване с нови порции от същата лава и нейните пирокластити” (Р. Иванов, 1960). Поради факта, че изграждат относително обособени участъци, характеризиращи се със специфични осбености, в проучения район Устренският вулкански подкомплекс се подразделя на следните единици: риолити и пирокластити – Стомански вулкан, и риолити – Устренски вулкан.

Според взаимоотношенията им със скали от другите единици и K-Ar датировки възрастта на скалите от подкомплекса се определя като рупелска.

Скалите от единицата се разполагат съгласно върху и просичат седименти на Джебелската свита и варовиковата задруга. Изграждат Стоманския вулкан.

Единицата е съставена от риолити и свързаните с тях кисели пирокластити. В горната част от разреза киселите пирокластити включват пачка от среднокисели туфи, туфити и епикластити.

В пределите на картния лист единицата е представена в пълния си обем и се поделя на: туфозна задруга и кисели вулканити.

Разглежданите скали се разполагат съгласно върху Джебелската свита и варовиковата задруга. Просичат се от риолити на подкомплекса. В тях е внедрено среднокисело субвулканско тяло от Звезделския вулкански комплекс.

Задругата е съставена предимно от кисели туфи и ксенотуфи, като в горната част от разреза се вклинява пачка от среднокисели туфи, туфити и епикластити.

Киселите пирокластити на задругата са означавани като „Стомански риолитов комплекс” от В. Георгиев, Милованов (2006). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) киселите пирокластити, разположени под среднокиселите продукти, са отнесени към „задруга на трети кисел вулканизъм”, а тези, разположени над тях, са обединени заедно с риолитите към задруга на „четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).

Киселите пирокластити от задругата са продукт на пирокластични потоци и пеплопадни ерупции. Представени са от предимно бели, зеленикави или кремави фино- до грубопепелни масивни, по-рядко слоести кисели туфи и ксенотуфи. Пирокластичният компонент е изграден от витрокласти, кристалокласти и литокласти, които имат непостоянни, променливи съотношения. Витрокластите са безцветни, с ясна микрофлуидална, по-рядко пореста текстура. Те са с извити, огънати форми, характерни за киселото вулканско стъкло. Променени са интензивно в бледозелен до безцветен хлорит, както и от опал и микрокристални недиагностируеми фази на SiO₂. Кристалокластите са от кварц и санидин, по-рядко плагиоклази и единични клинопироксени. Размерите им варират в широки граници – от 0,04 до 2 mm. От акцесорните минерали са характерни титанит и циркон.Литокластите са представени както от риолитови (ювенилни), така и от ксенолитокласти от метаморфити. В близост до риолитовия купол при Зли връх както под, така и над среднокиселите туфи киселите пирокластити са набогатени на ръбести риолитови литокласти с лапилни до дребноблокови (до 15–20 cm) размери. Това е указание, че най-вероятният вулкански център, продуцирал киселата пирокластика, е куполът при Зли връх. В някои случаи всред туфите се наблюдават множество акцесорни (изнесени по експлозивен път) литокласти от метаморфити. Всред масивните пирокластити се наблюдават нива и лещи от светлосиви, с масивна до яснослоеста текстура финопепелни туфи.

Среднокиселите туфи са масивни, ронливи, светлокафяви, с лек зеленикав оттенък на изветряла повърхност, с неравномерно разпределени тъмнокафяви налепи и петна от Fe хидрооксиди. Пирокластичният компонент е представен от литокласти от среднокисели вулканити (с разнообразни петрографски характеристики), интензивно променени в смектити, хлорит и зеолити витрокласти и кристалокласти от плагиоклаз, пироксен и биотит. В кристалокластичния компонент Атанасов и др.(1970ф) описват авгит, хиперстен, санидин и андезин. Туфите преминават в туфити, туфозни пясъчници и епикластити. Кластичният компонент е представен от кварц, литити, мусковит, епидот, цоизит, титанит, гранат и апатит. Наблюдава се глинеста спойка от поров тип, която е резултат от промените на стъклените класти. На места като примес се наблюдават струпвания на кисели витрокласти с разнообразни размери.

Възрастта на скалите според стратиграфската им позиция отговаря на рупелска. Най-вероятно е те да са свързани с късни фази от развитието на Звезделския вулкан.
Кисели вулканити (2UsρOl₁). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите са отнесени към „задруга на четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).

Риолитите запълват вероятния основен проводящ канал на киселата пирокластика от подкомплекса – малък риолитов купол, изграждащ Зли връх.

Единицата е изградена от бели до розови дребно- до среднопорфирни риолитови лави и лавобрекчи. Понякога брекчевидният характер на риолитите не е добре проявен макроскопски, но микроскопски скалите се характеризират като типични лавобрекчи. Структурата е порфирна. Порфирните минерали често са протокластично натрошени. Представени са от кварц, санидин, кисел плагиоклаз, рядко тъмнокафяв, силноплеохроитен биотит. Акцесорен е руден минерал (вероятно магнетит). Основната маса в отделни участъци е фелзитова, микрофелзитова, сферолитова, дребнозърнеста. Свързващата маса, запълваща пространството между късовете, е от дребно- до микрозърнест микрофелзитов агрегат и натрошени фенокристали от кварц, санидин и плагиоклаз. Тя е частично заместена от глинести минерали.

Според K-Ar датировки (31 Ма – Lilov et al., 1987), както и по взаимоотношенията им с другите единици, риолитите при Зли връх се определят като рупелски.

В пределите на картния лист разглежданите вулканити се разкриват в околностите на с. Воденичарско и основно на запад от изследваната площ (к. л. Златоград – М 1:50 000). Изграждат концентрирана група екструзивни тела (dome cluster) в рамките на Галенитската тензионна зона, обединено разглеждани под наименованието Устренски вулкан.

Риолитите просичат скали на Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Контактите обикновено са стръмни и резки, като в някои случаи се наблюдават заграбени късове от вместващите скали, приконтактно преориентиране на пластовете, термично взаимодействие и зони на закалка. В някои случаи в риолитите от околностите на Счупената планина се наблюдава образуване на кластични дайки – пеперити от водонаситените отложения, в които се внедряват (Янев, устно съобщение). Пукнатините по протежението на телата понякога служат за проводящи зони на по-късни хидротермални разтвори. В периферията на киселите куполи се образуват срутища от риолитови блокажи. В околностите на Счупената планина, при Белов връх (Боофтепе) се наблюдава свлачище, по което е кръстена и местността.

Единицата е съставена от дацити до риолити (преобладават риолитите) и привързаните към тях перлити. Към тях е привързано и ограничено количество пирокластика (западно от изследваната площ). Често, както всред риолитите, така и в перлитите е характерна добре изразена призматична напуканост, разположена напречно на повърхнините на застиване. Освен лави се наблюдават и гърлови лавобрекчи.

Скалите са бели до бледорозови, червеникави и кафеникави, преобладаващо масивни или ивичести, с променливи размери на порфирите (главно дребно- до среднопорфирни). Структурата е порфирна, в някои случаи флуидална. Фенокристалите са представени от магматично кородиран кварц, санидин, редки плагиоклази и единични биотитови люспи. Акцесорни са апатит, циркон и руден минерал. Основната маса е с хиалинна, микрофелзитова, рядко атакситова или сферолитива струкура. В повечето случаи е изградена от взаимно прорастнали кварц, К-фелдшпат, дребни биотитови люспи и рудни минерали.

Перлитите образуват къси потоци, малки екструзивни тела или са развити по периферията на по-големите екструзиви. Те са крехки, преобладаващо белезникави, сиво-бели и бели, по-рядко червено-кафяви до черни. Според Горанов и др. (1960) перлитите са „фациална разновидност на една и съща лава и са образувани повече или по-малко едновремено с риолитите”. Предполага се, че са образувани вследствие на ликвация от първоначална риолитова топилка в условия на понижено налягане и температура (приповърхностни условия). Микроскопски скалите имат неясна до добре изразена луковична (перлитна) напуканост. Порфирната генерация (5–40% от обема на скалата) е представена от санидин, кисел плагиоклаз (олигоклаз), кварц и биотит. Преходът с риолитите най-често се осъществява посредством редуване на ивици. В околностите на Счупената планина (Белов връх) се намира единственото експлоатирано находище за перлит в България. По главния откос на свлачището се разкриват най-големите разкрития на перлит в находището.

За риолити от екструзивния купол южно от с. Мишевско (к. л. Ардино – М 1:50 000), както и при нах. Счупената планина и с. Воденичарско по K/Ar метод са получени сходни изотопни данни от 31 Ма – рупел (Lilov et al., 1987; Milovanov et al., 2005).

4.1.14.2. Пчелоядски вулкански подкомплекс

Р. Иванов (1960) причислява скалите от подкомплекса към „екструзия на фелзитовите риолити” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от единицата са отделени към „дайков комплекс – тензионен” (Кожухаров и др., 1995).

В пределите на картния лист скалите на подкомплекса се разкриват от околностите на селата Рогозче и Старово, на изток и ИЮИ към селата Птичар, Старейшино, Метличка, Пчелояд, Самoдива, както и на изток от изследваната площ (к. л. Крумовград в М 1:50 000). Инцидентни кисели прояви (дайки и тела) се наблюдават северно от с. Загоричане и в околностите на с. Островец.

Скалите на подкомплекса изграждат удължени предимно в изток–югоизточно направление неправилни дайкоподобни тела и дайки, както и отделни куполи от Пчелоядската подзона на Галенитската тензионна зона. В околностите между селата Нане и Леща се наблюдава дайка със нетрадиционно субмеридионално направление.

Вулканските тела на подкомплекса просичат скали от мергелно-варовиковата задруга, Кърджалийската вулкано-седиментна група, епикластични, пирокластични, ефузивни и интрузивни скали от Звезделския вулкански комплекс, карбонатно-теригенния комплекс и седименти на Джебелската свита.

Пчелоядският вулкански подкомплекс, за разлика от Устренския, е съставен от вулкански скали с пъстър състав – кварцлатити, трахидацити, дацити, риолити и трахириолити. Пъстрият по-базичен състав вероятно е свързан с взаимодействието им със затихващата магмена активност на Звезделския вулкан. Скалите от подкомплекса (неподелени) са обособени в една единица, обединяваща секущите тела от състава му – среднокисели и кисели вулканити.

Установяват се отделни, близки във времето подетапи в развитието на вулканизма на подкомплекса. Това се изразява най-често в пресичането на едни тела от други. Според Милованов (във: В. Георгиев и др., 1998ф) първи се образуват трахидацитите, дацитите и трахириодацитите, след тях кварцлатитите, и последни – риолитовите до трахириолитови тела и дайки.

Трахидацитите, дацитите и трахириодацитите (В. Георгиев и др., 1998ф) изграждат тела и дайки в околностите на селата Рогозче, Птичар, Старейшино, Нане, Пчелояд и Седефче. Скалите са често хидротермално променени, като най-интензивни са промените в пределите на Звездел-Пчелоядското рудно поле. На свежа повърхност те са сиви до сиво-розови, розово-червени, понякога със зеленикав оттенък; масивни, среднопорфирни. Порфирните минерали (15–20 % от обема на скалата) са представени от зонален плагиоклаз (андезин – олигоклаз), рядък санидин, кварц, пироксен, биотит и единични кристали от амфибол. Акцесорни са апатит, циркон, магнетит и титанит. Основната маса е микрозърнеста, фелзитова, хиалопилитова, пилотакситова до микропойкилитова и микрохипидиоморфнозърнеста. Изградена е от микролити от плагиоклаз и санидин, отделни люспи биотит и зърна от кварц и руден минерал.

Кварцлатитите и трахидацитите според В. Георгиев и др. (1998ф) имат ограничено разпространение в района на вр. Стръмни рид и махала Нане. Изграждат отделни къси дайки и силоподобни тела. Скалите са масивни, светлосиво-зелени до сиво-виолетови, средно- до едропорфирни. Порфирните минерали изграждат 20–60 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (олигоклаз – андезин), санидин, кварц, пироксен, амфибол и биотит. Акцесорни минерали са апатит, циркон и титаномагнетит. Основната маса е с микрофелзитова, микропойкилитова до пилотакситова, на места микрогранофирова (обусловена от прорастване на кварц и К-фелдшпат) структура.

Телата и дайките от риолити и трахириолити според В. Георгиев и др. (1998ф) са най-късно образуваните скали от подкомплекса. Те са сиви до сиво-зелени, светлокафяви, червеникави до розови, флуидални, масивни, рядкопорфирни до афирни. Понякога са представени от лавобрекчи. Порфирите (до 2–5 % от обема на скалата) са от плагиоклаз (андезин – олигоклаз), кварц, биотит, пироксен (?) и амфибол (?). Акцесорни са апатитът, цирконът и руден минерал. Основната маса е неравномерно разкристализирала, често с фелзитова, микрофелзитова или трахитоидна структура. Наблюдават се сферолитови участъци. Изградена е от микролити от плагиоклаз, санидин и кварц. Установяват се микропори, запълнени с опал, халцедон и кристобалит. В някои случаи по периферията на риолитовите тела (напр. северно от с. Вранево) се наблюдават черни перлити.

Възрастта на разглежданите вулканити, определена по K-Ar метод – 29,5–32,2 Ма (В. Георгиев и др., 2003), е рупелска.