Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.44 Mb.

страница	8/21
Дата	15.06.2017
Размер	2.44 Mb.
	#23629
Тип	Задача

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 21

4.1.8. Сушицки вулкански комплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград и Дрангово в М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). Наименованието е взаимствано от т. нар. Сушицки вулкански район (Yanev et al., 1989). Единицата обединява вулканските скали и седименти, установени и отделени от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) като самостоятелни вулкански комплекси. При настоящото изследване тези непубликувани, но географски именувани единици се въвеждат като официални неслоести литостратиграфски единици, като се понижава рангът им (от вулкански комплекс в подкомплекс) и се запазва топонимното прилагателно в името им.

Единицата е изградена от вулкански скали с контрастни характеристики и състав, свързани с развитието на единна сложно устроена вулканска структура – Сушицки вулкан с калдерно развитие (Кушленска калдера).

Времето на проява на вулканизма, определено по стратиграфска позиция и K-Ar датировки (в т. ч. и картен лист Джебел) е ранен олигоцен.

Сушицкият вулкански комплекс се подразделя на 5 официални неслоести единици, от които в пределите на картния лист се разкриват единствено Ючкаянските шошонити.

4.1.8.1. Ючкаянски шошонити (Ukαβ/dOl₁)

Като основна неслоеста официална литостратиграфска единица към състава на Сушицкия вулкански комплекс се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград и к. л. Дрангово (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). Топоним е вр. Ючкая, разположен в пограничния район ЮЗ от с. Горски Извор (западно от изследваната площ). За първи път „базалти” в района на с. Кирково се описват от Яковлев и др. (1954). Кацков и др. (1965ф) описват скалите като „андезити” разположени над „III хоризонт на олигоцена”. На Геоложките карти на България в М 1:100 000 – к. л. Комотини и к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989а, 1995) тези тела са характеризирани като „латити” с предполагаема възраст късен еоцен – ранен олигоцен. Lilov et al. (2000) изследват и датират по K-Ar метод няколко образеца от скали на единицата. Авторите обединяват базичните тела от „Кирково-Къпиновския грабен и Кушленския (Калотико) район” в една зона и ги съпоставят с базичните вулканити от Звезделския вулкан.

В рамките на картния лист скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Дружинци, Кирково и Горно Кирково, и на юг–югозапад по Арабаджийска река. По-голямо разпространение имат на запад от изследваната площ (к. л. Златоград и к. л. Дрангово – М 1:50 000).

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Harkovska et al., 1998; Marchev, Singer, 1999; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Bonev et al., 2006). Заб. Точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1997ф), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975).
В пределите на картния лист скалите пресичат седименти на карбонатно-теригенния комплекс, изпълващи Кирковската грабен-брахисинклинала. Спрямо останалите вулканити от Сушицкия вулкански комплекс в рамките на калдерата (западно от изследваната площ), те се образуват в най-късните, посткалдерни (резургентни) етапи.

В изследваната площ Ючкаянските шошонити изграждат предимно извънкалдерни дайки. Представени са от черни до тъмнозелени масивни андезитобазалти и шошонити. Някои от скалите имат петрографски характеристики на базалти. Структурата е дребнопорфирна до афирна, микрозърнеста Порфирните минерали са представени от карбонатизирани плагиоклази, клинопироксен и амфибол. Акцесорни са апатит и руден минерал. Основната маса е изградена от скелетни плагиоклазови микролити, рудни минерали и ксеноморфни карбонатни агрегати, вероятно развити по фемични минерали.

В локални участъци някои от скалите са неравномерно окварцени. В повечето случаи вулканитите са засегнати от промени с различен интензитет, изразяващи се в хлоритизация, карбонатизация и частично серицитизация (Lilov et al., 2000).

K-Ar датировки на дайките в пределите на Кирковската грабен-брахисинклинала (Lilov et al. 2000) са в рамките на 31,03–32,9 Ма (± 1,27–1,50 Ma), определящи възрастта им като рупелска.

4.1.9. Туфитно-туфозна задруга (ttfOl₁)

Скалите от задругата се отделят за първи път при настоящото изследване. Разкриват се на ограничени площи северно от с. Подкова и южно от с. Секирка.

Задругата се разполага съгласно върху седименти на Подковската свита и варовици на пирокластично-варовиковата задруга. Покрива се привидно съгласно, с размив от седиментите на Джебелската свита и се просича от субвулканските тела на Звезделския вулкански комплекс.

Задругата е изградена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи, туфити и епикластити с късове от среднокисели вулканити. Понякога скалите са слабо варовити. Наблюдават се фосилни останки от бивалвии, гастроподи, бриозои и др. Пирокластичният компонент е представен от цялостно променени в хлорит и глинести минерали витрокласти, както и от кристалокласти от серицитизирани и карбонатизирани плагиоклази и биотитови люспи.

Дебелината на задругата не превишава 30 m.

Възрастта, определена въз основа на стратиграфската позиция, е рупелска.

4.1.10. Нановишки вулкански комплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а). В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. От тях в пределите на картния лист са разкрити продукти от състава на Чифлишкия, Соколинския и Момчилградския вулкански подкомплекс.

4.1.10.1. Чифлишки вулкански подкомплекс

Като официална литостратиграфска единица е въведена в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а), където се прави подробна историческа справка и пълно описание.

В целия ареал на разпространение Чифлишкият вулкански подкомплекс е съставен от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза; вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.

Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга.

Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl₁). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване.

Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989а) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.

В пределите на изследваната площ единицата се разкрива в северозападния ъгъл на к. л. Джебел, в околностите на селата Воденичарско, Казаците, Мрежичко и Ямино, както и в околностите на с. Слънчоглед и ограничени площи южно от с. Секирка.

В регионален план задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения със скалите от другите единици. В околностите на селата Воденичарско, Мрежичко и Слънчоглед, от рамките на изследваната площ подложка не е разкрита, но непосредствено северно (к. л. Кърджали – М 1:50 000) скалите залягат съгласно върху пирокластично-вировиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Южно от с. Секирка единицата заляга съгласно върху туфитно-туфозната задруга и Подковската свита. Покрива се с размивна граница (базално съгласие) и се зацепва със скали, близки по характер с тези (кисели туфи и варовици), условно отнесени към състава на Джебелската свита. Просича се и се покрива от скали на Звезделския вулкански комплекс и кисели вулканити, свързани с Устренския вулкански подкомплекс.

В околностите на селата Воденичарско, Мрежичко и Слънчоглед задругата е изградена от последователност от разнообразни, преобладаващо масивни до дебелослоести и в по-малка степен тънко- до среднослоести кисели туфи. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици под формата на неиздържани пластове и лещи, като северно от с. Казаците същите изграждат издържано ниво, разполагащо се в най-горните части на задругата.

Пирокластитите южно от с. Секирка са представени от зеленикави до зелено-кафяви витрокластични лапилни туфи. Литокластите са предимно от ксенокласти от среднокисели, рядко базични вулканити, по-рядко гнайси, както и ювенилни литокласти от риолити с афирна, микрофелзитова или микрофлуидална структура. Витрокластите са кафеникави, жълтокафеникави, цялостно променени в глинести минерали, хлорит, опал и халцедон. Кристалокластите са представени от плагиоклази, биотит, кварц, амфибол и циркон.

Характерна особеност за пирокластитите от подкомплекса в региона е тяхната зеолитизация. Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006, и др.).

Максималната дебелина на скалите от задругата в пределите на картния лист не превишава 250–300 m. Дебелината на прослоите и лещите от рифови варовици е в рамките на 1–15 m, докато варовиците непосредствено южно от с. Казаците достигат 80 m.

Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка в периметъра на Плазищенското понижение. За това свидетелства присъствието на организмови останки и асоциацията с рифови варовици.

Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.

По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) непосредствено северно от изследваната площ (к. л. Кърджали – М 1:50 000), възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска – 32,28 Ма в района на с. Върхари и 32 Ма при с. Седлари. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана фауна със сходна възраст (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).

4.1.10.2. Соколински вулкански подкомплекс

Като официална литостратиграфска единица се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Наименована е на с. Соколино.

Р. Иванов (1960, 1961) отнася разглежданите скали към част от „хоризонт на III и IV среднокисел вулканизъм”. В. Георгиев и др. (1998ф) ги причисляват към „Момчилградски кварцлатитов комплекс” и „Звезделски андезит–андезитобазалтов комплекс”.

В пределите на картния лист скалите се разкриват в околностите между селата Хубавелка и Ветрен. По-широко разпространение имат на север, в пределите на к. л. Кърджали – М 1:50 000. Изграждат Соколинския вулкан.

Подкомплексът е изграден от среднокисели лапилно-блокови туфи и вулкански тела и куполи от черни, плътни, със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Подразделя се на пачка на лапилно-блоковите туфи и среднокисели до кисели вулканити.

Пачка на лапилно-блоковите туфи (1SkOl₁). В пределите на картния лист скалите се разполагат съгласно върху епикластити на Звезделския вулкански комплекс. Просичат се и се покриват от Момчилградския вулкански подкомплекс. Просичат се и от продуциращи туфите канали на вулкана.

Пачката е изградена от лапилно-блокови туфи. Матриксът е сиво-бял, пепелен до грубопепелен, неравномерно разпределен и най-често в подчинено количество. Литокластите са изключително от ювенилни ръбати фрагменти от черни със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Те имат идентични петрографски характеристики със скалите на лавовите тела от подкомплекса.

Дебелината на пачката в пределите на картния лист достига 150 m.

Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.

Среднокисели до кисели вулканити (2SkαζOl₁). Лавовите тела просичат скали от пачката на лапилно-блоковите туфи. Покривката не е запазена в разкритията.

Вулканитите изграждат линейно удължени, по-рядко изометрични вулкански тела и куполи.

Скалите на единицата са черни, масивни, със смолест блясък дацити до андезити. В много случаи притежават ясна ветриловидна или хоризонтална призматична напуканост. Структурата им е порфирна. Порфирните минерали изграждат под 15% от обема на скалата. Плагиоклазите (андезин) са преобладаващите порфири. Те са призматични, зонални. Съдържат включения от кафяво изотропно вулканско стъкло, ксеноморфни клинопироксенови зърна и иглест апатит. На места са гломеропорфирно струпани. Фемичните минерали са пироксен (авгит) и амфибол. Акцесорните минерали са представени от безцветен до бледокафеникав апатит и магнетитови зърна. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от светлокафяво вулканско стъкло, частично кристализирало с плагиоклазови микролити, които на места са със субпаралелна ориентировка и обтичат фенокристалите. В основната маса присъстват и множество кристалити, както и изометрични рудни минерали.

Възприетата възраст, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.

4.1.10.3. Момчилградски вулкански подкомплекс

Отделен е за първи път под това наименование от Милованов (в: Георгиев и др., 1998ф) с ранга на комплекс. Ревизията, свързана с ранга и характера на единицата, се извършва в Обяснителната записка към к. л. Кърджали (М 1:50 000), където тя има най-широко развитие и е представена в пълния си обем.

На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1995) скалите от подкомплекса са отнесени към състава на „задруга на трети среднокисел вулканизъм”, а преди това – към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1964; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Moskovski et al. (1993) свързват единицата с „Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”.

Материалите на Момчилградския вулкански подкомплекс се разкриват в североизточната част на картния лист, в околностите на селата Хубавелка, Пиявец и Обичник, както и северно от с. Горско Дюлево. В тектонско отношение те принадлежат на Момчилградската магмопроводяща зона към Нановишката полукръгова магматогенна структура.

В пределите на картния лист вулканитите от единицата покриват и процепват скали на Соколинския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Просичат се от среднокисели дайки от състава на Звезделския вулкански комплекс.

Момчилградският вулкански подкомплекс е представен от лавови продукти в ефузивен и експлозивен фациес. При настоящите проучвания лахарите и пирокластитите от етапа са обединени в една т. нар. епикластично-туфозна задруга.

В пределите на картния лист се разкриват единствено лави и лавобрекчи, обединени в единицата „среднокисели вулканити”.

Среднокисели вулканити (1MсζOl₁). Единицата обединява лавите и лавобрекчите на подкомплекса. Характерен за вулканитите е сравнително пъстрият състав – андезити, латити, кварцлатити и дацити. Преобладават среднокиселите разновидности. Характерна особеност за лавите северно от с. Горско Дюлево е плочестата им напуканост. Най-често скалите са сиви до тъмнокафяви или розови на свежа повърхност, с масивна текстура. Структурата е порфирна, с хиалинна, хиалопилитова, микролитова и пилотакситова основна маса. Порфирите са представени от плагиоклазови (андезин), биотитови, амфиболови, орто- и клинопироксенови зърна. Основната маса включва К-фелдшпатови и плагиоклазови микролити, рудни минерали, пироксенови зърна и изотропно вулканско стъкло. Често е оцветена от железни хидроокиси. Акцесорните минерали са от призматичен апатит и магнетит. Често скалите са променени, с червено-виолетово оцветяване на изветряла повърхност и вторични минерали, представени от железни хидроокиси, карбонати, смектити, хлорит, серпентин и опал. В околностите на вр. Пиролар и с. Обичник вулканитите са интензивно хидротермално променени.

Между с. Хубавелка и с. Пиявец се наблюдава поредица от канали със субмеридионално удължение, запълнени от гърлови лавобрекчи. Скалите са сиво-зеленикави или розови на цвят, с брекчевидна текстура, порфирна структура и хиалопилитова и микролитова основна маса.

За висококалиеви андезити от лавов поток в района на Момчилград (к. л. Кърджали в М 1:50 000) е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (V. Georgiev et al., 2003). Тези данни, както и взаимоотношенията с други датирани единици от района, определят възрастта на скалите от Момчилградския вулкански подкомплекс като ранноолигоценска (рупелска).