Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.11. Джебелска свита (DOl₁)

Топонимното прилагателно в името на единицата е използвано за първи път от Горанов (1960), който отнася тези скали към „четвърти хоризонт на олигоцена”. Джуранов и М. Иванов (в: Тенчов – ред., 1993) го считат за невалидно като по-късен синоним на т. нар. Шех-джумайски пясъчници (Радев, 1926). Независимо от това означаването на единицата като Джебелска свита е широко възприето (Р. Иванов, 1960; В. Георгиев и др., 1997ф, Саров и др., 2002ф), в т. ч. и в Геоложката карта в М 1:100 000 (Кожухаров и др., 1989). Ние също го приемаме, считайки „Шех-джумайските пясъчници” за забравено име (nomen oblitum). Р. Иванов (1960) причислява към единицата по подобие на Карагюлева и др. (1956ф) и седиментите на Вълчеполската свита. По време на проведените геоложки картировки в района единицата е обозначавана като: „IV ефузивно-седиментогенен хоризонт на олигоцена” (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф); „II хоризонт на олигоцена – Джебелски пясъчници и кисели туфи” (Кацков и др., 1965ф, 1966ф). „Джебелски хоризонт–OL₄” (Атанасов и др., 1970, 1972; Atanasov, Goranov, 1975); „III кисел хоризонт – задруга на Джебелските пясъчници (Горанов и др., 1992). При настоящото изследване за първи път се представя описание на лектостратотип.

Свитата се характеризира със сравнително еднообразен литоложки състав, представен от типични теригенни седименти – разнозърнести полимиктови и кварц-фелдшпатови пясъчници с груба хоризонтална и коса слоестост, както и преобладаващо дребночакълни конгломерати. В подчинено количество участват дребнокъсови брекчи, лититови гравелити, глинести варовици, глинести алевролити, мергели. В почти всички разкрития от основата на свитата в южната и западна част е налице рязка смяна на фациеса и преотлагане на късове от подложката – кисели туфи, варовици, вулканити (северно от с. Воденичарско) и валунни конгломерати с късове главно от гранити (южно от с. Загорски и източно от с. Растник).

Описваните към състава на свитата органогенни варовици, кисели туфи и туфити се възприемат от нас като приобщени към нейния обем, но по същество вклиняващи се, зацепващи се и прехождащи пачки и пластове от състава на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, изпълваща горните отдели на Плазищенското понижение.

В състава на свитата се отделя една пачка – епикластична, и един нов член – Загорски, въведени в Обяснителната записка към к. л. Златоград – 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). От тях в проучения район се разкриват само скалите на Загорския член.

Лектостратотипът на свитата се разполага на 350 m северозападно от с. Янино.

Ориентировка на разреза – ЮЗ–СИ

Джебелска свита – лектостратотип

(7) >10 m – органогенни (рифови) варовици.

----закрита граница, в съседни локалитети – граница на кратък литоложки преход --

Джебелска свита (3–6) – 89 m

(6) 56 m – сиво-бели до бледобежови, на места ръждиви грубо-неяснослоести полимиктови и кварц-фелдшпатови средно- до грубозърнести пясъчници с хоризонтална слоeстост. На места се установяват тънки прослойки и лещи от алевролити, глинесто-песъчливи варовици и дребнокъсови конгломерати.

(5) 6 m – сиво-бели до бледозеленикави масивни пепелни кристаловитрокластични кисели туфи.

(4) 12 m – светлосиви до бежови грубозърнести полимиктови гравийни пясъчници с тънки прослойки и лещи от дребночакълни полигенни конгломерати.

------------------------ граница на бърз литоложки преход----------------------

Загорски член (3) – 15 m

(3) 15 m – масивни валунно-блокови конгломерати до брекчоконгломерати с грубопесъчлив, неравномерно разпределен матрикс и късове предимно от мусковит-биотитови гранити, кварц и пегматити. S₀ 360/10º.

-------------------------------- размивна граница ------------------------------------

(2) 1,5 m – полимиктов чакълен брекчоконгломерат.

(1) >2,5 m – бледозелени с масивен изглед кристаловитрокластични кисели туфи.

В регионален план единицата се разкрива на територията на картните листове Джебел, Кърджали и Златоград. Седиментите на свитата заемат обширна площ, ограничена на изток от р. Върбица (между с. Седлари и с. Подкова), а на запад – до района на селата Загорски, Първенци, Устрен, Воденичарско и Вълкович. Най-южните разкрития от валунния конгломерат (Загорски член) се наблюдават между с. Растник, Янино, севрно от с. Дюлица и с. Искрил. В средата на района се намира Джебел. Скалите на свитата изпълват треторазрядното Джебелско понижение.

В проучвания район единицата заема обширни площи предимно в северозападната част на к. л. Джебел, северно от селата Янино и Медевци, а в източна посока достига до с. Секирка.

Джебелска свита се разполага с размивна граница върху разнообразни палеогенски седиментни и вулканогенно-седиментни единици: Подрумченска свита, теригенно-варовиковата задруга на карбонатно-теригенния комплекс, пирокластично-варовиковата задруга и Подковска свита на Кърджалийската вулкано-седиментна група, варовиково-пирокластичната задруга от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс), туфитно-туфозната задруга. В източна посока в околностите на с. Секирка свитата изклинва под скалите от долната туфо-туфитна епикластична пачка на Звезделския вулкански комплекс. Процепва се и се покрива съгласно от епикластитите, пирокластитите и лавите на Звезделския вулкански комплекс, Устренския и Пчелоядския вулкански подкомплекс, както и от седиментите на варовиковата задруга.

Пясъчниците са бежово-жълтеникави, ронливи, с преобладаващо груба до неясна хоризонтална слоестост и локално проявена, но като цяло много характерна коса слоестост. Текстурата е масивна. Структурата е разнозърнеста, преобладаващо псефопсамитова до алевропсамитова. Скалите са незрели и зле сортирании. Теригенният компонент достига до 75% от обема. Минералният състав е полимиктов, с преобладание на кварца и фелдшпатите. По-рядко се наблюдават сравнително едри люспи от мусковит, биотит и хлорит; единични зърна от зелен турмалин и амфибол. Скалните отломки са от кисели и среднокисели скали, късчета от масивни скали с гранитоиден състав, шисти и пр. Спойката е мономинерална, изградена от глинести минерали или карбонатна. По характер е контактно-порово-запълваща, в ограничени петна от базален тип. Често е пигментирана от железни хидроокиси.

На места пясъчниците от основния пълнеж на свитата алтернират незакономерно със сивозеленикави силно песъчливи до алевритови мергели и светлосиво-бежови глинести варовици. Скалите оформят лещи, единични пластове или пачки с дебелина 0,8–2–3 m.

Глинестите варовици са плътни, здрави, с масивна текстура и неравен лом. Структурата им е микрозърнеста, микролюспеста на места. Изградени са от микрозърнест калцит и около 20% микролюспест агрегат от глинести минерали. Срещат се редки фрагменти от биодетритус. Сред основната маса е сравнително равномерно разсеян и около 4–5% алевритов или псамитов терегенен примес, представен от кварц и дребни люспи от слюди.

Лититови гравелити са установени и обособени като самостоятелна единица (задруга) от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф). В настоящите изследвания скалите са отнесени към състава на Джебелска свита.

Скалите оформят сравнително издържана пачка, разполагаща се с преход между валунния конгломерат на Загорския член и основния пълнеж на Джебелска свита ЮЗ, Ю и ЮИ от с. Растник. Присъствието им е доказано и ЮИ от с. Кърчовско.

Обликът на пачката се определя основно от лититово-фелдшпатови гравелити с пъстра окраска. Скалите са дебело-неяснослоести, масивни, плътни и здрави на свежа повърхност и силно ронливи на изветряла. Структурата е разнозърнеста, груба, едрозърнеста до алевропсефопсамитова.

Скалите са слабо промити, с много малка степен на структурна и минералогична зрялост. Съставът на теригенния компонент е полимиктов. Представен е от почти равностойно присъствие на скални отломки, фелдшпатови и кварцови зърна и единични слюдени люспи. Сред скалните отломки се наблюдават метаморфни и ефузивни скали. Късчетата от вулкански скали са с основно кисел и по-рядко среднокисел (дацитов и риолитов до дацит-андезитов и андезитов) състав. Минералните зърна са представени от ръбест или полуръбест кварц, преобладаващо кисел плагиоклаз (албит и албит-олигоклаз), К-фелдшпат и единични късове от биотит и мусковит. Спойката е равномерноразпределена, алевритово-глинеста, от контактно-поровозапълващ глинесто-хлоритов тип.
Загорски член на Джебелска свита (D/ZgOl₁). Като официална литостратиграфска единица се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград – М 1:50 000 (Саров и др., 2008с), където е разположен и типовият разрез. Названието произлиза от с. Загорски. Същите скали са отнасяни към основата на IV хоризонт на олигоцена от Кацков и др. (1965ф), Атанасов и др. (1970, 1972), Кожухаров и др. (1995), Сапунджиева, Янев (1984), Боянов, Горанов (1997ф).

Основен диагностичен белег на Загорския член са преобладаващо грубокъсовите, по-често кластподдържани валунни и блокови конгломерати до брекчоконгломерати с груб песъчлив матрикс. Късовият компонент е изключително от левкократни дребно-среднозърнести, преобладаващо равномернозърнести мусковит-биотитови гранити, на места с едър акцесорен гранат.

Валунните конгломерати от Загорския член, с които започва разрезът на Джебелската свита, се разкриват в южната част на Джебелското понижение като тясна ивица с посока З–И, следяща се от с. Загорски на запад (к. л. Златоград – М 1:50 000) към селата Растник, Дюлица и Метличина на изток.

Единицата покрива с привидно съгласна размивна граница киселите туфи от състава на пирокластично-варовиковата задруга и Подковската свита на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и отложенията на теригенно-варовиковата задруга. Покрива се съгласно, с преход от основния пълнеж на Джебелската свита.

Дебелината е сравнително малка (до 30 m), постепенно намаляваща до изклинването на единицата в източна посока.

Скалите на Загорския член се възприемат от нас като пространствен и възрастов аналог на континенталната пясъчниково-конгломератна задруга (Горскоизворско понижение) от основата на Кушленската калдера (к. л. Златоград – М 1:50 000). Сходните характеристики на пълнежа, подводно-делтовите белези на наслагите на Джебелска свита, едностранното развитие и позицията на единицата я определят като тилен делтов конгломерат, свързан с ориентирано в североизточна посока, но заличено речно палеорусло, заемащо пространството между Централнородопската подутина и Дранговския фрагмент на R³₃ пиренейския подетап.

Възрастта на Загорския член е ранноолигоценска, определена по стратиграфска позиция.

Максималната дебелина на свитата достига 300 m, намаляваща до изцеждаща в източна посока.

R. Ivanov, Kopp (1969) определят седиментите на Джебелската свита като делтови образувания. Goranov (1982) предполага алувиално-пролувиално-езерен произход. Нашето мнение е, че повечето от характеристиките на единицата – пълнеж, структурни белези и доказано смесен (алувиално-морски) генезис, са в подкрепа на идеята на R. Ivanov, Kopp (1969), но в обвръзка със съществено различен етап на развитие и посока на транспорт, противоположна на представите на посочените автори.

За конструктивния проделтов фациес и северна посока на транспорт свидетелстват едностранно развитите от юг конгломерати на Загорския член, установеното по сондажни данни преобладание на самостоятелни, дебели над 100 m пачки и характерни сиви глинести алевролити до алевритови глини в пачки всред пясъчниците от челните части на делтата (северно от Джебел – Божинов, 1981), както и най-вече строго ориентираното в северна посока косо наслоение. Особено характерни в това отношение са разкритията вляво от шосето ЮИ от с. Рогозче. В дебела няколко десетки зона елементите на коса слоестост в тънко- среднослоести пясъчници се изменят от 330–10º/25–30º при S₀ 360/10º на нормалното наслоение.

Г. Бончев (1923) приема плиоценска възраст за единицата. Радев (1926) въз основа на морска фауна от района северно от с. Рогозче определя ранноолигоценска възраст. Яковлев (1953ф) възприема късноолигоценска възраст на базата на стратиграфски взаимоотношения. Рупелската възраст на свитата е определена биостратиграфски и от Сапунджиева, Янев (1984).