Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.12.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка ( 1Zv Ol 1 )
- 4.1.12.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия ( 2Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.12.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка ( 3Zv Ol 1 )
- 4.1.12.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия ( 4Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.12.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес ( 5Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.12.6. Базични до среднокисели вулканити – неподелени ( 6Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.12.7. Хипоабисални интрузивни скали ( 7 Zvμνδ Ol 1 )
4.1.12. Звезделски вулкански комплексВ настоящето изследване Звезделският вулкански комплекс се разглежда като неслоеста вулканска единица, отговаряща на въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица от смесени скали, означена като „Звезделски андезитобазалтов комплекс”. Тя е с редуциран обем в сравнение с последната, като от състава ù са извадени скалите, причислени от нас към Зорнишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). В предишни изследвания скалите са отнасяни към: „хоризонт на III и IV среднокисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960, 1961); „пети олигоценски хоризонт” (Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф); „пети – горен среднобазичен хоризонт”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) са отнесени предимно към „задруга на трети среднокисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995). Звезделският вулкански комплекс се разкрива на широки площи в северните и свероизточните отдели на изследвания район. Развит се и в пределите на картните листове в М 1:50 000 Златоград, Кърджали, Студен кладенец и Крумовград. Изгражда Звезделския вулкан. В ареала на разпространение скалите на комплекса се намират в сложни пространствени взаимоотношения с другите единици. Разполагат се върху и просичат скали от мергелно-варовиковата задруга, карбонатно-теригенния комплекс, Пъдарската свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група, туфитно-туфозната задруга, Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. В района между селата Падница и Соколино (к. л. Кърджали – М 1:50 000) се наблюдава няколкократно редуване на скали от комплекса с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просича се и се покрива от вулканити на Момчилградския, Соколинския и Пчелоядския вулкански подкомплекс. Дайките от късните етапи на развитие на подкомплекса в околностите на селата Хубавелка и Обичник просичат лави на Момчилградския вулкански подкомплекс. Южно от с. Стоманци субвулканско тяло от заключителните етапи на магмената активност, свързана с комплекса, е вместено всред скалите на туфозната задруга (Стомански вулкан) от Устренския вулкански подкомплекс. Скалите от единицата са представени от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканомиктови седименти (маркиращи периоди на затишие на вулканската дейност) и в по-малка степен пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите подстилат и разделят две ефузивни прояви от сходни по характеристики базични до среднокисели лави. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни етапи от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки, субвулкански тела и монцонитоидна хипоабисална интрузия. K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнитостратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават рупелската им възраст. В пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс е представен в пълния си обем. Подразделя се на следните единици (от долу на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия; базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес; базични до среднокисели вулканити – неподелени, и хипоабисални интрузивни скали.
Скалите от пачката се разкриват в околностите на селата Чуково, Слънчоглед, Птичар, Старейшино, Секирка и Пловка. Единицата изгражда най-долните нива от разреза на Звезделския вулкански комплекс. Разполага се съгласно върху седиментите на Джебелската свита и по-рядко с размив върху по-ниски нива. Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен сиво-жълтеникав песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно- до едрочакълни, нерядко с валунни и блокови размери. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови разнозърнести пясъчници до гравелити, алевролити, туфити и среднокисели туфи. Дебелината на пачката в пределите на картния лист варира, като максималната достига 150 m. Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити. Възрастта на скалите по стратиграфска позиция приемаме за рупелска. За скали от пачката, западно от с. Карамфил (к. л. Крумовград – 1:50 000) Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района. 4.1.12.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl1)Под това название единицата е отделена при настоящото изследване. Р. Иванов (1960, 1961) ги отнася основно към „горна андезито-базалтова ефузия”. Скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Веселина, Обичник, Чуково, Слънчоглед, Птичар, Светлен и Биримка. С вулканитите от единицата се свързват първите ефузивни прояви – лавови потоци и покрови на Звезделския вулкан. Разполагат се съгласно, с рязка литоложка граница върху долната туфитно-туфозна епикластична пачка, като в отделни случаи тънки неиздържани (извънмащабни) потоци в западната периферия на вулкана се прослояват с нея. Просичат се от тела и дайки, свързани с по-късните етапи от развитието на комплекса. Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити. Андезитобазалтите и андезититe изграждат основната част от лавите и лавобрекчите. Порфирните минерали са 5–40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са главно андезин, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от клинопироксен (авгит), ортопироксен (енстатит), амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Някои от лавите (свързани с долната и горната ефузия) съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al., 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова периферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично, отколкото това в самите скали. Това е указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според авторите по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци (Недялков, 1986; Marchev et al., 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006, и др.). Максималната дебелина на лавовите потоци от единицата достига 150 m.
Единицата се разполага върху лавовите потоци от долната ефузия и се покрива от тези на горната ефузия. По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитно-епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. В случая източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс. Максималната дебелина на пачката достига 100 m.
Вулканитите залягат върху скалите от горната туфо-туфитно-епикластична пачка. Процепват скалите от долната туфо-туфитно-епикластична пачка и долната ефузия. Процепват се от множество дайки. В тях са вместени субвулкански тела и хипоабисалната монцонитоидна интрузия от централните части на вулкана. По петрографски характеристики лавите на горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци, покрови и издължени и изометрични секущи вулкански тела и куполи. Всред потоците и покровите се наблюдават тънки и неиздържани пластове и лещи от среднокисели туфи, туфити и епикластити. Лавите от потоците и секущите тела са с масивен изглед или с добре изразена призматична напуканост, напречно на повърхностите на застиване. Често в основата на потоците и покровите се наблюдава брекчиране, интензивни промени и ожелезняване. Дебелината на лавовите потоци достига 200 m. 4.1.12.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl1)Субвулканските тела от състава на комплекса се разкриват в централните и перифените части на Звезделския вулкан. Вулканитите са внедрени в скали на карбонатно-теригенния комплекс, Пъдарската свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група и туфозната задруга (Стомански вулкан), както и в лави на горната ефузия. Образувани са в заключителните етапи на магмената активност, свързана с комплекса. Границите им с хипоабисалната монцонитоидна интрузия са преходни и трудно биха могли точно да бъдат оконтурени. Скалите от единицата изграждат силове, неправилни тела и дайки. Силовете и неправилните субвулкански тела са съставени от зърнести сиво-черни до черни андезитобазалти, шошонити и андезити. Характерна особеност за повечето от скалите е сферичното, луковично изветряне. Андезитобазалтите и шошонитите са основната разновидност скали, изграждащи субвулканските тела. Структурата им е порфирна до криптопорфирна и офитова. Порфирните минерали изграждат 50–80% от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (лабрадор-битовнит), клино- и ортопироксен, както и променен оливин. Според микросондовите анализи на образци от субвулкански шошонитови тела непосредствено западно от изследваната площ (Moskovski et al., 1996; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) клинопироксенът е авгит, а ортопироксенът – енстатит и бронзит-хиперстен. Акцесорните минерали са представени от иглести, по-рядко призматични апатитови кристали и магнетит. Основната маса е от смектитизирано кафеникаво, на места жълто-кафяво, частично кристализирало стъкло. За субвулканските тела при селата Долна кула и Вранско (к. л. Крумовград, М 1:50 000) Nedyalkov (в: Moskovski et al., 1996) описва наличието на два типа вулканско стъкло и според петрографските му характеристики предполага смесването на два типа базични топлки: по-ранна – замърсена и по-късна – по-примитивна. Между селата Гривяк и Делвино се разкрива група от субвулкански тела, внедрени в седиментите на мергелно-варовиковата задруга, карбонатно-теригенния комплекс и Пъдарската свита. В някои предишни изследвания част от скалите са били схващани като лавови потоци и описвани като „Делвински вулкански комплекс” (Йорданов: в Саров и др., 2002ф) с прибонска възраст. В настоящето проучване се потвърждава изцяло субвулканският им характер и принадлежността към обема на Звезделския вулкански комплекс. В долните части на някои от телата се наблюдава сферично изверяне, докато в най-горните се установява добре изразена вертикална призматична напуканост. Скалите са сиво-черни до бежово-кафяви със зеленикав оттенък масивни, преобладаващо дребнопорфирни андезити. Порфирните минерали са представени от слабо зонален плагиоклаз, санидин и пироксен. Основната маса е изградена от плагиоклазови микролити и рудни минерали. Почти повсеместно (по-малко по К-фелдшпат) се наблюдават зелено-кафяви, дребни биотитови люспи, чиято форма и характеристики напомня за високотемпературна прекристализация, дължаща се на контактна промяна. Това може да се дължи на няколкократно постъпване на магма в субвулкански условия и взаимодействието ù с отчасти изкристализирали по-ранни порции. Дайките изграждат снопове предимно с изток–югоизточно, но и субмеридионално направление. Просичат всички скали на Звезделския вулкански комплекс, като е възможно да са образувани през различни, но все пак късни етапи от магмената активност. Представени са предимно от андезити и андезитобазалти. Някои от скалите имат характеристики на базалти (разклона за с. Обичник, в околностите на селата Чавка, Сенце, вр. Арпалъка и др.). Скалите са сиво-черни до черни и тъмнозелени, афирни, дребнопорфирни до микрозърнести. Главните минерали са представени от плагиоклази (андезин при андезитите до лабрадор при андезитобазалтите и лабрадор–битовнит при базалтите), клино- и ортопироксен, рядко биотит и амфибол (при някои от андезитите). Всред някои от андезитобазалтите и базалтите се установяват дребни порфири и субпорфири от оливин, предимно карбонатизиран, серпентинизиран или заместен от боулингит. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Основната маса е микролитова, хиалопилитова, рядко хиалинна или микрозърнеста. Съставена е от плагиоклазови микролити, дребни пироксенови зърна, финопрашести рудни минерали, апатит, кристалити, карбонат, хлорит и девитрифицирано вулканско стъкло. Понякога се наблюдават неправилни по форма или изометрични миндали, запълнени с хидротермална минерализация – хлорит, опал и карбонат. K-Ar датировки за скали от субвулканските тела северно и източно от изследваната площ (Harkovska в: Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) са в интервала 26,5–29 Ма (върха на рупела – хат). Според нас, поради привързаността на разглежданите скали към Звезделския вулкански комплекс и взаимоотношенията им със скали от другите единици, възрастта им е най-вероятно къснорупелска.
Скалите от единицата се разполагат в западната периферия на Звезделския вулкан, в околностите на селата Метличина, Кърчовско, Великденче, Рогозари и Полянец. Вулканитите процепват и се разполагат върху скали на Кърджалийската вулкано-седиментна група и Джебелската свита. Просичат се от кисели вулканити от Пчелоядския вулкански подкомплекс. Единицата е съставена от андезитобазалти до андезити, изграждащи преобладаващо силоподобни тела, потоци и проводящи канали. По петрографски характеристики скалите са сходни с лавите от комплекса. 4.1.12.7. Хипоабисални интрузивни скали (7ZvμνδOl1)Разкрития на хипоабисални интрузивни скали се наблюдават в околностите на вр. Стръмни рид, селата Сенце и Леща и южно от с. Метличка. Интрузията е вместена всред лави от горната ефузия и преминава в субвулкански тела от комплекса. Пресича се от дайки и тела на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Образувана е в заключителните етапи от магмената активност на Звезделския вулкан. Интрузията е изградена от дребнозърнести, равномернозърнести кварцмонцогабра, монцогабродиорити и монцодиорити. Скалите са светлосиви, тъмнозелени до черни, масивни, с призматичнозърнеста, частично офитова или пойкилитова структура. Те са пълнокристалинни, с размери на минералите от 0,4 до 0,8 mm и само единични кристали достигат до 2 mm. Преобладават плагиоклазите (андезин – лабрадор), които са около 60–80%. К-фелдшпат (ортоклаз и ортоклаз-микропертит) и кварцът са около 10 %, а фемичните минерали (клино- и ортопироксен) – около 30 %. Рядко се установяват и фемични минерали (вероятно биотит), заместени само от хлорит (пенин) с отделен титанит. Акцесорни са иглест и дебелоплочест апатит, циркон, рутил и магнетит. Характерна особеност е наличието на безцветен скаполит. Често скалите са претърпели метасоматични промени от пропилитов тип. Изотопната възраст, определена по K-Ar метод – 31,5 Ma (Milovanov et al., 2005), както и взаимоотношенията със скали от другите единици, определят възрастта на интрузията като рупелска. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|