Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.44 Mb.

страница	6/21
Дата	15.06.2017
Размер	2.44 Mb.
	#23629
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21

4.1.6.1. Брекчозна задруга ( b E 3 )
4.1.6.2. Флишоидна задруга
4.1.6.3. Теригенно-варовикова задруга ( ls Ol 1 )

4.1.6. Карбонатно-теригенен комплекс

Под това наименование единицата е означена за първи път при настоящите изследвания.

Скалите на комплекса са представени предимно от теригенни и по-малко от варовити седименти, отложени в един сравнително тесен и дълбок морски приабон-олигоценски басейн.

Комплексът е изграден от три суперпозиционно и нееднакво обемно застъпени задруги: брекчозна, флишоидна и теригенно-варовикова задруга.

Общата дебелина на комплекса в изследваната площ надвишава 1000 m.

4.1.6.1. Брекчозна задруга (bE₃)

Седиментите на единицата са разглеждани в предишни изследвания като „първи хоризонт – брекчоконгломератен” (Кацков и др., 1965ф, и др.). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Комотини скалите са отнесени към „брекчоконгломератната задруга” (Кожухаров и др., 1989b). Поради силното преобладание на брекчите в състава си единицата е означена тук като брекчозна. Като част на Крумовградската група в рамките на Къпиновския грабен скалите са описани от Боянов и др. (1997ф). Като „Джеровска свита” (неизползваемо име) са обозначени от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф).

Материалите на задругата са основна част от пълнежа на Къпиновския грабен. Разкриват се в околностите на селата Горно Къпиново, Долно Къпиново, Джерово, южно от с. Горно Кирково и др. Установяват се още в североизточния край на Дранговския блок – южно от с. Дюлица и по южните бордове на Бенковското понижение – ЗЮЗ от с. Чорбаджийско.

Брекчозната задруга заляга несъгласно с рамив върху метаморфната подложка. Покрива се с бърз литоложки преход от различни нива на флишоидната задруга.

Единицата е изградена от сиво-кафеникави полимиктови брекчи и по-рядко конгломератобрекчи. По-високо в разреза се прослоява от пачки и лещи от грубозърнести пясъчници.

Брекчите са изградени от амфиболити, гранити, гнайсошисти, по-рядко мрамори, пегматити и кварц. Големината на късовете варира в широк интервал – от гравийни до блокови, с преобладание на дребнокъсовите (5–10 cm). Брекчоконгломератите са ръбести до слабо обработени и в тях не личи сортировка. На места те са изключително здраво споени. Матриксът е сиво-кафяв или червеникав, от допирен тип, с песъчливо-гравийна структура, изграден от по-фин идентичен скален материал. Много рядко в по-ниските нива се наблюдават неиздържани пясъчникови прослои и лещи с дебелина до 20–30 cm. Нагоре в разреза големината на късовете намалява и се увеличава степента на тяхната заобленост.

Дебелината на задругата е непостоянна, като се изменя от 5 до 150 m.

Груботеригенният облик на единицата с преобладаване на късовете от непосредствената подложка е указание за незначителен транспорт на материала и обрушване или снос от стръмните брегове на басейна.

Приабонската възраст е възприета въз основа на факта, че единицата прехожда и се покрива от флишоидната задруга с фаунистично доказана за долните си отдели късноеоценска възраст.

4.1.6.2. Флишоидна задруга

Разрезът на единицата е означаван в литературата като: „II приабонски хоризонт – флишоподобен” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф); „теригенен хоризонт (серия)” и „теригенен комплекс” (Атанасов и др., 1970ф; 1972а,b,c; 1980ф). В Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1995) и от Boyanov, Goranov (2001) тези скали са отнесени към „ритмична песъчливо-мергелна задруга”.

Седиментите на задругата се разкриват на големи площи на картните листове Джебел и Кирково и представляват основният пълнеж на Бенковското понижение.

Дебелината на скалите от флишоидната задругата в изследваната площ е около 800 m.

Задругата се разглежда като литостратиграфски и отчасти възрастов корелат на Пъдарската свита от рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. На к. л. Джебел, между селата Чорбаджийско и Пенковци са установени взаимоотношения на латерално зацепване между двете единици (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).

По определения на Атанасов и др. (1970ф; 1972а,b,c) и Goranov et al. (1986) възрастта на задругата е приабон–рупел.

В изследваната площ единицата е изградена от три картируеми пачки, които изцяло изпълват нейния обем.

Пясъчниково-брекчоконгломератна пачка (fd/sbE₃). Като „преходна задруга” е отделена от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф). В по-ранните изследвания пачката е отнасяна към „хоризонт на конгломерато-брекчите” (приабон) от Р. Иванов (1960), „I хоризонт на приабона – брекчоконгломератен” и „II - хоризонт на приабона – флишоподобен” от Кацков и др. (1965ф).

Скалите на пачката се разкриват на около 1,5 km западно от с. Горно Кирково, в рамките на Къпиновския грабен.

Единицата заляга съгласно с кратък преход върху брекчозната задруга. Прехожда вертикално и латерално постепенно в пачката на дебелослоестите пясъчниците на флишоидната задруга.

Пачката е изградена от редуване на грубозърнести пясъчници с дребнокъсови брекчоконгломерати.

Пясъчниците изграждат тънко- (5–10 cm) до дебелослойни (над 1 m) пластове. Те са сиви до кафеникави, масивни, много здраво споени. В по-горните части на разреза гранулометричният им състав става по-фин. Изградени са основно от кварц, калиев фелдшпат и слюда.

Брекчоконгломератите са с класт- до матриксподдържана текстура. Изграждат пластове с дебелина до 2–3 m. Те са предимно с дребно- до средночакълни размери (от 2–3 до 10 cm), а по-рядко се срещат единични средно – едрокъсови валунни и блокове с размери от 0,5–0,7 m³. Съставът им е полимиктов, представен от кварц, пегматити, левкократни гранити, мигматизирани биотитови гнайси и др. В долните нива преобладават ръбестите късове, а в по-високите части на разреза бързо се налагат добре обработени чакъли. Количеството им постепенно намалява във височина.

Дебелина на пачката варира от 0 до 125 m.

По суперпозиция и взаимоотношения с подстилащата я и покриващата я единица възрастта и се приема за приабонска.

Пясъчниково-мергелно-алевролитова пачка (fd/smalE₃). Като самостоятелна единица е отделена за първи път от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) под наименованието „Китненска свита” (неизползваемо име).

По-големи площни разкрития на пачката се наблюдават в землищата на селата Бенковски, Фотиново, Загоричане, Островец, Първица и Кирково. Тези скали участват в пълнежа на Бенковското понижение и отчасти Кирковската грабен - брахисинклинала.

При с. Бенковски пачката заляга трансгресивно върху скалите от Крумовградската група. Разполага се преобладаващо с рязка литоложка граница или бърз преход и върху брекчозната задруга. Във вертикална и латерална посока бързо прехожда в пачката на дебелослоестите пясъчници до пълното си изклинване.

Единицата е изградена от алтернация на пясъчници, алевролити и мергели.

Пясъчниците образуват предимно дебелослоести (над 1 m), рядко тънкоплочести пластове. Имат сиво-бял до жълтеникавокафяв цвят, фино– до дребнозърнеста структура, като рядко са слабо варовити. Съставът им е полимиктов.

Алевролитите и мергелите са сиво-синкави до тъмносиви и сиво-черни скали. Текстурата им е финослоеста, а структурата – алевритова до микрозърнесто–песъчлива и микролюспеста. Тези фини седименти изграждат често флишоподобна алтернация от тъмносиви тънко- до дебелослойни глинести алевролити и алевритови глини с единични пластове от среднослоести кафеникавожълти дребнозърнести до алевритови пясъчници.

Дебелина на пачката достига 150 m.

Хроностратиграфският обхват на единицата е в рамките на приабона (Атанасов и др., 1972а).

Пачка на дебелослоестите пясъчници (fd/sE₃-Ol₁). Пачката изгражда горните нива на т. нар. ритмична пясъчниково-мергелна задруга, отделена и охарактеризирана от Атанасов и др. (1972а,b) и Горанов (в: Кожухаров и др., 1995).

Това е най-широко площно и обемно представената единица от състава на задругата, която придава литоложкия и облик. Скалите на пачката са основният пълнеж на Бенковското понижение.

Скалите залягат с преход върху по-ниско разположените пачки от флишоидната задруга или трансгресивно направо върху метаморфната подложка. При селата Пенковци и Храбрец пясъчниците на пачката се зацепват латерално със седиментите на Пъдарската свита. Покриват се чрез литоложки преход (изразен в значително увеличаване на варовития компонент) от теригенно-варовиковата задруга и трансгресивно от материалите на Подковската свита.

Пачката е изградена главно от дебелопластови пясъчници. Наблюдват се и отделни прослойки от алевролити и варовити пясъчници, алтерниращи с мергелни нива.

Пясъчниците са бели, синкавосиви до кафяво-жълти, с полимиктов състав. Текстурата е средно– до дебелопластова, а структурата е дребно- до среднозърнеста. Изградени са предимно от кварц, фелдшпати, биотит и други второстепенни минерали. Спойката е обилна, неравномерно разпределена, глинесто-варовита. Скалите имат характерно изветряне и образуват своеобразни ерозионни форми на релефа.

Дебелината се изменя в границите 300–700 m.

Възрастта на пачката до първите „варовити пясъчници” се определя като приабонска, а нагоре – като олигоценска (Атанасов и др., 1970ф, 1972а, 1980ф).

4.1.6.3. Теригенно-варовикова задруга (lsOl₁)

На Геоложката карта на България к. л. Кърджали в М 1:50 000, скалите са отнесени към „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити, туфозни пясъчници и туфозни рифови варовици” от основата на т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1989).

Задругата има разпространение само на к. л. Джебел. Следи се като непрекъсната ивица с генерално изток-западно направление от западно от с. Янино в източна посока докъм околностите на селата Дюлица, Метличина, Върбел и през р. Върбица до източно от с. Златилист. Тези скали изпълват най-горните отдели на Бенковското понижение.

Единицата заляга с постепенен литоложки преход върху флишоидната задруга, като долната ù граница се поставя в основата на първия рифогенно-варовиков пласт. Покрива се привидно съгласно, с размивна, по същество регресивна граница от материалите на Подковската свита, разнообразните кисели туфи и органогенни варовици на пирокластично-варовиковата задруга, Джебелската свита, варовиковата задруга и туфозната задруга на Устренския вулкански подкомплекс.

Задругата е изградена от броеницоподобно разположени биостромни рифови постройки, прослояващи се или прехождащи в средно– до дебелослойни жътеникави варовити пясъчници.

Варовиците са сиво-бели до сиво-жълтеникави, плътни, здрави скали, с масивна текстура и органогенна структура. Изградени са предимно от рифови колониални организми, а при с. Златилист се установява едно особено характерно ниво (2–5 m) с обилно присъствие на бивалвии от р. Ostrea. Микроскопски варовиците са изградени от криптокристалинен калцит, многообразни реликти от водорасли, части от други макроорганизми и добре запазени микроорганизми (Кацков и др., 1965ф).

Теригенният компонент във варовитите пясъчници е представен от кварц, фелдшпати, биотит, мусковит и скални късчета от кристалинната подложка. Спойката е обилна, с карбонатен състав.

Общата дебелина на теригенно-варовиковата задруга варира от 50 до 150 m.

Възрастта на задругата се основава на стратиграфското и положение и фаунистични данни, приведени от Атанасов и др. (1970ф; 1972а,b). Според тези изследвания единицата е с хроностратиграфски обхват в рамките на рупела.