Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Геологопроучвателни работи и металогенни изследвания

Изтегляне 2.44 Mb.

страница	3/21
Дата	15.06.2017
Размер	2.44 Mb.
	#23629
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21

2.3. Геологопроучвателни работи и металогенни изследвания

Металогенните особености и полезни изкопаеми от района са били предмет на продължителни търсещо-оценъчни, проучвателни и експлоатационни работи, както и на други тематични изследвания.

По-големите ултрабазитови масиви между с. Добромирци, с. Долна Яковица и ж. п. спирка Джебел са проучвани и изследвани от Николаев (1958), Трашлиев (1953ф, 1957ф, 1964), Тодорова, Паяков (1967), Божинов (1972), Желязкова-Панайотова и др. (1972), а перлитовите находища – от Горанов и др. (1960), Янев и др. (1968), Yanev (1987).

Звездел-Пчелоядското рудно поле е добре проучено (фондови материали), а резултатите са обобщени от Бресковска и Гергелчев (в: Р. Димитров – ред., 1988).

Металогенни изследвания са извършени от Гергелчев (1971, 1973, 1977, 1978), Гергелчев и др. (1984) и В. Георгиев (2003, 2004).

Цялата площ е покрита от кондиционна гравиметрични снимки в М 1:50 000 (Тодоров, 1986ф, 1989ф) и гамаспектрометрична снимка в М 1:25 000 (В. Николов, 1980ф).

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделени пара и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:

регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
съществени различия в литоложкия пълнеж;
забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синметаморфния транспорт.

Две или няколко литотектонски единици, претърпели сходна тектоно-метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен. В рамките на к. л. Джебел и Кирково се разкрива част от Източнородопския метаморфен терен

3.2. Източнородопски метаморфен терен

Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. На юг изгражда части от Северна Гърция. В обхвата на терена са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесебирска, Боровишка и Кърджалийска литотектонски единици. По данни от сеизмичното проучване (Велев, 1996) в

земната кора от разглеждания район се наблюдават множество дълбокопроникващи полегати отражатени граници, изходищата на които се установяват като милонитни зони, отделящи литотектонските единици. Тези единици оформят регионална синформна структура от типа негативни структури „Лале”. Основна роля за формирането на тази структура според нас има дълбокопроникващата Боровишка отседна зона с посока 140–150°. На к. л Джебел и Кирково са отделени Кесебирска, Крумовишка и Боровишка единица, разположени в тектонска суперпозиция. Регионалната фолиация потъва на запад, като оформя източните части на посочената структура.

3.2.1. Кесебирска литотектонска единица

3.2.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници

Разрезът на Кесебирската литотектонска единица се разкрива в долината на р. Кесебир, южно от Крумовград. Той е предствен от мигматизирани в различна степен порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити, ксенолитни пакети от амфибол-биотитови мигматизирани парагнайси, единични лещи от амфиболити и серпентинизирани ултрабазити. Същият метаморфен разрез е описан като част от Долна тектонска единица (Ovtcharova, Sarov, 1995) и като мигматит–ортогнайсов разрез от междинния терен на синметаморфната навлачна система (Burg et al., 1996). В литостратиграфско отношение е разглеждан (Кожухаров, 1987а) като част от Прародопската (Огражденска) супергрупа, а по-късно към Арденската група на Прародопската надгрупа с Тинтявска и Белополска свита (Кожухаров и др., 1992).

Долната граница не се разкрива на повърхността.

Горната се поставя по синметаморфната Кесебирска зона на срязване. Тя е развита в горните части на разреза, като в западната част на подутината е полегатозатъваща на запад, а в източната част е стръмна- до вертикална с характер на десен отсед. Установените критерии за синметаморфен транспорт (Burg et al., 1990, 1996; Саров и др. 1995ф; Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006), показват северна посока, което е и една от основните предпоставки за отделянето на единицата. На к. л. Джебел се разкрива малка част от разреза на цялата единица, представен от мигматизирани равномернозърнести метагранити.

3.2.1.2. Литология

Равномернозърнести метагранити (Ks/mγ). Различните видове ортогнайси от района на река Кесебир са характеризирани като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити (Саров и др., 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995). Главните скалообразуващи минерали са представени от калиев фелдшпат, плагиоклаз и кварц. Второстепенни се явяват биотит, мусковит и епидот. Структурата е в пряка връзка със степента на деформация. В участъците със запазени кластопорфири е порфирна-до лепидогранобластова. С увеличаване на деформацията тя се променя в бластомилонитова и милонитова.

Калиевият фелдшпат е представен от кластопорфири или като дребни зърна сред основната маса. Кластопорфирите са неравномерно разпределени и там, където липсват метагранитите стават равномернозърнести.

Плагиоклазът е представен от две генерации – магматичен и метаморфен. Магматичният е слабо зонален. Съставът му варира от андезин-олигоклаз до олигоклаз. Метаморфният плагиоклаз образува малки зърна в кварц-фелдшпатови ивици, като участва и в образуваните деформационни мирмекити.

Кварцът е напълно прекристализирал. Образува ивици или лещи от неправилно зазъбващи се зърна, които са с вълновидно потъмнение.

Биотитът заедно с бялата слюда оформя ивици, които обтичат останалите минерали. Отделят се два типа биотит – магматичен и метаморфен.

Установени са също епидотови реликти, които притежават белези за магматичен произход. Кристалите на този епидот са дезинтегрирани и частично заместени от биотит, руден минерал и хидрослюда. Метаморфният епидот се наблюдава в непроменени зърна, асоциращи с хлоритизиран биотит.

Петрохимичната характеристика на метагранитите (Саров и др., 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995), ги определя като гранодиорити-до гранити, възникнали в син-до постколизионни условия.

3.2.1.3. Структурни особености

Описаните метагранити се разкриват на много малка площ на границата със съседния картен лист Крумовград. В рамките на тази площ структурната характеристика се свежда до описание на фолиация, метаморфна и деформационна ивичестост, плоскости на „С” срязвания и минерална линейност в рамките на отделните разкрития.

Фолиация. Наблюдаваната фолиация е получената в резултат на регионалния метаморфизъм. По същество тя е втора генерация, тъй като в ксенолити от биотитови мигматизирани гнайси е установена и реликтова. Регионалната фолиация в метагранитите се проявява като плоскости на налистяване, като често е огъната в гънки с различни размери и морфология.
Ивичестост. Тази плоскостна структура е представена от две разновидности – метаморфна и деформационна. Метаморфната е получена в процесите на метаморфна диференциация. Деформационната ивичестост е резултат на деформация, при които порфирокластите са изтеглени в ивици и скалата придобива ивичеста текстура. Двата типа често пъти са коси една на друга, което е във връзка със степента на деформация. Те са паралелни в интензивно милонитизираните участъци в близост до зоната на срязване.

Плоскостите на „С” срязване. Те се развити косо на плоскостите на фолиация. Ъгълът между двете плоскостни сруктури зависи от степента на деформация и той намалява с нарастване на деформираността на скалите. Използват се като критерий за посоката на синметаморфния транспорт. За разглежданите метагранити, определената по плоскостите на „С” срязване посока е север–североизточна.

Линейност. Наблюдавани са минерална и стриационна линейност. Минералната линейност, получена при регионалния метаморфизъм от подредбата на минералите биотит, кварц и др., е с посока север–североизток. Стриационната линейност на разстягане е оформена от изтеглянето на кварц-федшпатови порфирокласти и кварцови агрегати. Тя има същата посока като на минералната линейност.

3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Данни за условията на метаморфизъм, представят Bonev et al., (2006). Базирайки се на изследванията на Mposkos and Krohe (2000) за гръцката част от Долната им единица те определят температура 550–620° и налягане под 8 kbar. Протолитите на ортогнайсите от Кесебирската единица са характеризирани (Саров и др. 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995) като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити. Според тях посочените разновидности са продукт на корово топене в син- до пост колизионни условия. Направените анализи за изотопно датиране по Rb/Sr метод (Саров и др. 1997ф) показват обобщена възраст от 328 ± 25 Ma.

3.2.2. Крумовишка литотектонска единица

3.2.2.1. Обща характеристика, разпространение и граници

Крумовишката литотектонска единица представлява част от описаната от Ж. Иванов (1998), единица Вертискос – Огражден – Първенец – Крумовица.

Като Крумовишка литотектонска единица е характеризирана за първи път от Саров и др. (1995 ф). В литостратиграфско отношение части от нея са описвани като Крумовишка метаморфна група (Z. Ivanov,1985, 1988; Ж. Иванов, 1998) и като Родопска супергрупа (Кожухаров и др. 1992). Тя се разкрива на широки площи в южните части на к. л. Джебел, където е представена от мигматизирани биотитови гнайси, амфиболити, лещи от серпентинизирани ултрабазити и мрамори. В основата на единицата се разполагат тела от фациалните разновидности на порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Те оформят широка ивица около селата Горно Къпиново, Чакаларово, Кремен, Шумнатица, Лозенградци и Стрижба. Преобладава равномернозърнестата разновидност. Първичните интрузивни контакти със скалите от пъстрия разрез са в значителна степен преработени и в отделни участъци по тях са установени синметаморфни милонитни зони. Такъв характер на контакта се набюдава в района на с. Кремен. Това срязване е станало синхронно с внедряването на гранитите или малко по-късно, тъй като тела от метагранити са установени и по-високо в разреза, над посоченото срязване.

Долната граница на единицата е представена от Кесебирската синметаморфна зона на срязване, която я отделя от Кесебирската единица. По данни на Ж. Иванов (1998) за други локалитети, тя навсякъде е представена от широка милонитна зона с пластичен характер.

Горната граница, в рамките на картния лист се маркира от синметаморфната Яковишка отседна зона, развита в основата на ултрабазитите от долните части на Боровишката литотектонска единица. Зоната има характер на дясно отседно срязване с пластичен характер.

В отделни участъци, между селата Делвино, Едил и Кирково, горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски седименти на теригенния комплекс.

3.2.2.2. Литология

Еклогити (Kr/ek). Афиболитизирани еклогити са установени в лещовидно тяло в района на с. Царино. Те са включени сред масивни амфиболити с характеристиките на метагабра. Около лещата се наблюдават и извънмащабни пачки от двуслюдени шисти с гранат.

Основната маса на скалата е изградена от грубо паралелно ориентирани актинолитови кристали, развити за сметка на моноклинен пироксен. Моноклинният пироксен е запазен като реликти сред амфибола. Гранатът е бледо розов с порфиробластен хабитус. По пукнатини в кристалите му е развит амфибол. Наблюдават се и множество включения от финокристален рутил. Характерен белег за наложен регресивен метаморфизъм са келефитовите образувания – фини прораствания между амфибол и плагиоклаз, развити около гранатовите кристали.

Равномернозърнести метагранити (Kr/mγ). Описаните като гранитизирани гнаси от Кацков и др. (1965ф) с архайска възраст скали от района на с.Чакаларово са подробно характеризирани като метагранити от Саров и др. (1997ф). Отделени са равномърнозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити.

Равномернозърнестата разновидност е преобладаваща. Те се разкриват южно от Шумнатица, Кремен, Чакаларово и Горно Къпиново и около върховете Свети Илия, Черешата и Сахан дере. На юг преминават в Северна Гърция. Внедрени са в пъстрия разрез, представен от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, двуслюдени шисти с гранат, амфиболити и мрамори. Първоначалните интрузивни контакти са преработени, а в участъка Шумнатица, Кремен и Чакаларово е изцяло синметаморно милонитизиран. Там милонитната зона е развита в метагранитите и шисти от основата на пъстрия разрез. Наблюдаваната минерална и стриационна линейност е хоризонтална с посока изток-запад.

Макроскопски са левкократни, преобладаващо сиви, равномерно зърнести-до порфирни. Всички разновидности имат ясно изразена фолиация, отговаряща на кристализационната шистозност, която е формирана от плоско-паралелното подреждане на слюдестите минерали и обособяването на кварца и калиевия фелдшпат в удължени гнезда и ивици. Видимо прекристализацията се е съпътствала от добре изразена метаморфна диференциация и деформация.

Структурата на равномернозърнестите метагранити е лепидогранобластова, порфирна и гранитова в по-малко деформираните участъци. Изградени са от основните минерали калиев фелдшпат, плагиоклаз, кварц, биотит и мусковит. Калиевият фелдшпат е под формата на порфирокласти и като ксеноморфни зърна в основната маса. Порфирокластите са неравномерно разпределени или липсват. В крайщатата на повечето от тях се установяват деформационни мирмекити.

Плагиоклазът е средно-до дребнозърнест, рядко ламелиран. Установяват се и запазени реликти от магматичен плагиоклаз. Понякога е включен пойкилитно в порфирите от калиев фелдшпат. Втората генерация от плагиоклаз е съсредоточен в ивици. На границата със зърната от калиев фелдшпат е мирмекитизиран.

Кварцът е относително едрозърнест, събран в одължени по шистозността ивици и гнезда.

Биотитът и мусковитът се срещат много често заедно като обтичат останалите минерали.

Мусковитът е по-дребнозърнест и доминира над биотита. Освен заедно с биотита оформя и самостоятелни ивици, частично ондулирани.

Акцесорните минерали са представени от апатит, циркон, ортит и титанит.
Порфирни метагранити (Kr/pmγ)

Порфирната разновидност има същият състав като на равномернозърнестите метагранити. При тях преобладават порфирокластите от калиев фелдшпат. Сравнително обособени тела от порфирни метагранити са установени южно от с. Шумнатица, около вр. Калабак, Станчова махала и Царево. Контактите с равномернозърнестите гранити имат характер на фациални преходи. Частично секущи на тях са аплитоидните метагранити.

Аплитоидни метагранити (Kr/amγ). Метаморфозираните аплитоидни гранити се разкриват като неправилни тела сред равномернозърнестите и порфирни разновидности. Сравнително добре картируемо е тялото при Стрижба, Станчова махала и Царино.

Структурата на аплитоидните метагранити е лепидогранобластова, на места слабо порфирна. Изградени са основно от кварц, бяла слюда, плагиоклаз, калиев фелдшпат и гранат. В отделни участъци контактите им с вместващите скали са синметаморно милонитизирани.

Петрохимичните изследвания за всички видове метагранити ги характеризират (Саров и др., 1997ф) като гранодиорити, гранити, висококалиеви гранити и субалкални гранити за метааплитовата разновидност. Зависимостта между съдържанието на SiO₂ и главните петрохичични окиси е типична за магмени скали. На диаграмата за S и I тип гранити, анализите попадат в полето на S тип, но отношението ⁸⁷Sr/ ⁸⁶Sr=0,7065 е твърде ниско за да бъдат причислени категорично към коровия тип гранити. Повечето от изследваните проби попадат в полето на постколизионните гранити и гранитите от вулканските дъги. Възможноста за дъгов произход е твърде приемлива, като се има в предвид доказания дъгов произход на метагабра и метаплагиогранити от района на Девисил (Ovtcharova, Sarov, 1995), което е в непосредствена близост до описваните тук гранити.
Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и амфибол-биотитови гнайси изграждат значителна част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Сред тях се наблюдават отделни пакети от мрамори, калкошисти, неиздържани пачки от двуслюдени шисти с гранат и дистен, амфиболити и лещовидни и пластинообразни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерът на разреза говори за меланж от посочените разновидности и парапроизход на мигматизираните биотитови гнайси.

Те са развити на широки площи около махалите Губерци, Яковица, Джерово, Долно Къпиново, Чакаларово, Шумнатица, Лозенградци, Трепетлика, Тихомир и Зиморица. Заедно с останалите разновидности се разглеждат като рамка на описаните метагранити от района на Чакаларово.

Характерни са бързите промени в състава, които са предопределени от първичния седиментен състав. Пеобладаващата разновидност са биотитовите плагиогнайси, които незекономерно прехождат на места в амфибол-биотитови, което се установява дори в ивици със сантиметрови размери. Общ белег за гнайсовия разрез е обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция.

Биотитовите гнайси са дребнозърнести, тъмни и светлосиви на цвят. Общо са неравномернозърнести. Текстурата им е шистозна ивичеста. Структурата лепидогранобластна, в отделни участъци порфирна по граната, на места катакластична до милонитна. Главните скалообразуващи минерали са представени от биотит, кварц и плагиоклаз. Второстепенни са гранат, епидот, карбонат и скаполит. Акцесорните са представени от апатит, турмалин, циркон и рудни минерали.

Минералните асоциации показват метаморфизъм в амфиболитов фациес, наложен върху морски песъчливо-варовити седименти, без аркозен компонент.

Сред биотитовите гнайси се установяват неидържани, не влизащи в мащаба на картата тела от двуслюдени шисти с гранат, ставролит и кианит. Минералната парагенеза в тези шисти е представена от гранат-ставролит-кианит-биотит-мусковит и кварц. Тази парагенеза показва метаморфизъм в ставролитовата зона при умерено-до повишено налягане. В съответствие с диаграмата за РТ условията по Кориковски (1979) наличието на ставролит и силиманит стеснява температурата и налягането в интервала Т 500–550° и Р 3–3,5 kbar.

Серпентинизирани ултрабазити (K/ub). Ултрабазитите се наблюдават като множество лещовидни тела в парагнайсовия разрез на единицата. Те се разкриват около селата Джерово, Гюрген и Долно Къпиново, като общо взето държат едно ниво, представляващо вероятно част от разбудинирана пластина. Изолирани лещи се установяват и в района между Чакаларово и Кремен, както и около с. Кукуряк. Нивото около Джерово е в непосредствена близост до голямата Яковишка ултрабазична пластина, бележеща основата на Боровишката литотектонска единица. Вероятно е първоначално да са били част от общ офиолитов фрагмент срязан и будиниран в по-късните етапи от развитието на синметаморфната постройка.

Анализите показват, че ултрабазитовите тела са предимно харцбургити в редуване с дунити, силно-до напълно серпентинизирани. Запазените реликти от първичните минерали са главно от оливин. Той е представен от едри зърна, повсеместно серпентинизиран с характерната бримчеста структура. Тя се запазва и след пълното серпентинизиране на оливина, като централните части се запълват от финолюспест изотропен серпентин или по-късно отложен карбонат, вероятно магнезит. Наличието на бастит в някои от микроскопските препарати е белег за присъствието на ортопироксен в първичната скала. Друг основен първичен минерал е тремолитът. Той се наблюдава в едри призматично удъжени зърна, понякога събрани розетковидно. В повечето случай той се развива върху оливина, като го обхваща и частично заграбва. Това е белег за относително по-късното му образуване, вероятно при метаморфизма на водосъдържащата горна мантия.

Всички тела са били подложени на вторични нискотемпературни промени, представени от хризотил-лизардитова парагенеза и хлоритизация.
Мрамори и калкошисти (Kr/c). Мраморите и калкошистите са тясно свързани и не са отделяни като различни разновидности на картата. Мраморите са бели на цвят, дребно-до среднозърнести. Структурата им е гранобластова, а за калкошистите нематобластова или лепидобластова. Чистите мрамори са предимно калцитови. Калцитът е представен от изометрични зърна на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошисти процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, графит и руден минерал.
Амфиболити (Kr/a). Установени са два типа амфиболити фино нашистени ивичести и масивни.

Фино нашистените ивичести амфиболити са тясно привързани към параметаморфните разновидности от разреза на единицата – мрамори биотитови гнайси и шисти. В голямата си част са представени от тъмнозелени, дребнозърнести амфиболити с ясно изразена шистозност. Структурата им е гранонематобластова. Изградени са от амфибол, плагиоклаз, епидот и биотит. Тясната им привързаност към параразреза от мрамори, биотитови гнайси и шисти насочва към тълкуването им като продукт на базични туфи в един общ вулканогенно-седиментен разрез.

Масивните амфиболити, продукт на метаморфозирани габра са преобладаващата разновидност. Разкриват се на широки площи около селата Тихомир, Гривка, Жерка и Кремен. Характерна особеност за тях е присъствието на гранат и обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция, нашистена съвместно с амфиболитите.

3.2.2.2. Структурни особености

Фолиация. Фолиацията е ясно изразена във всички разновидности на единицата. В параразновидностите тя съвпада с плоскостите на кристализационната шистозност. В метагранитите е представена от добре изразени плоскости на срязване, по които се наблюдава ясна линейност на разтягане. Ориентировката на тези плоскостни структури очертава неясно изразена куполовидна структура в района южно от селата Кремен и Чакаларово. В рамката на метагранитите фолиацията оформя гънки с метрови и дециметрови размери и север-североизточна посока на шарнирите.
Линейност. Линейните структури са представени от минерална и стриационна линейност. Те са по-ясно проявени в разреза на метагранитите. Минералната линейност се очертава от подредбата на слюдите. Преобладава север-южната посока, като в зоната на пластично срязания контакт между Кремен и Чакаларово се наблядава преорентиране в изток–западна посока свързано със зоната на срязване. Стриационната линейност има същата ориентировка. Тя се бележи от силно разтегнати кварц-фелдшпатови порфирокласти в порфирните метагранити и от кварцови повлекла.

Скалите от рамката на метагранитите са силно тектонизирани и изветряли. Минералната линейност е неясна. В редките места където се наблюдава е със север–южна посока. Липсват критерии за посоката на транспорта.

3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Конкретни изследвания на РТ условията на метаморфизъм в скалите на Крумовишката единица в рамките на картен лист Джебел и Кирково не са правени. Единствените конкретни данни за единицата намираме в работата на Haydoutov et al., (2004). Те характеризират условията на метаморфизма в Бубинското габро от картен лист Черничево. За него са определени Т=680–780° C и Р=5–12 kbar. Тези стойности характеризират условия на преход между амфиболитов и гранулитов фациес.

3.2.3. Боровишка литотектонска единица

3.2.3.1. Обща характеристика, разпространение и граници

Като цяло Боровишката единица е изградена от различни по размери пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномрнозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес без следи от мигматизация. Този белег я различава ясно от скалите на Крумовишката литотектонска единица. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. Границите на единицата се маркират от пластични зони на срязване. В разреза на единицата се наблюдават и интрузивни взаимоотношения на неметаморфозираните гранити с вместващите ги метаморфити.

В обхвата на картен лист Джебел Боровишката литотектонска единица е представена от Яковишката ултрабазитова пластина, лещовидни тела от масивни амфиболити(метагабра), биотитови гнайси и мрамори. Долната граница се поставя по Яковишката отседна зона на срязване, развита в основата на Яковишкото ултрабазично тяло. Горната граница в метаморфния разрез не се разкрива. Тук тя е представена от трансгресивно залягащите седименти на палеогенския теригенен комплекс, разкриващи се в района на селата Бенковски, Еровете и Дюлица.

3.2.3.2. Литология

Биотитови гнайси (Br/bg). Биотитовите плагиогнайси са доминиращия вид скали в параразреза на Боровишката единица от района на селата Дрангово, Годомска махала, Чичево и Бенковски. Сред тях са включени шисти, мрамори, калкошисти и амфиболити, както и тела от ултрабазити и метагабра. Проследяването на фолиацията в гнайсите, прави възможно оформянето на гънки, в които участва целия разрез на единицата. Това са гънки със СИ посока и различни размери (километрови, метрови и дребни сантиметрови гънки).

Характерни са бързи промени в състава на разреза, които са предопределени от първичния, седиментен произход на скалите. На места в рамките на сантиметри се наблюдава редуване на биотитови и амфибол-биотитови прослойки, а югоизточно от с. Дрангово в редуването участват биотитови гнайси, амфиболити и прослойка от мрамори. Биотитовите гнайси са пресечени от множество пегматитови и аплитови жили, които са коси и послойни на шистозността. Наблюдават се и неиздържани, на места огънати кварцови жили. Гнайсите са дребно до среднозърнести, тъмни и светлосиви на цвят скали. Общо са неравномернозърнести. Текстурата им е шистозна, ивичеста, а структурата – лепидогранобластна, порфиробластна по гранат, на места катакластична до милонитна. Главните скалообразуващи минерали са: биотит, кварц, плагиоклаз; второстепенни са: гранат, мусковит, епидот, карбонат, скаполит. Като акцесорни се срещат апатит, турмалин, циркон, титанит и рудни минерали, а като вторични са представени хлорит и серицит.

Протолитите на биотитовите гнайси са морски, песъчливи до песъчливо-варовити седименти без аркозен компонент. Минералните ансамбли показват метаморфизъм в амфиболитов фациес.
Ултрабазити (Br/ub). Ултрабазитите са представени от голямата Яковишка пластина и като единични лещи, включени в разреза от биотитови гнайси. Яковишката пластина изгражда долните части на Боровишката литотектонска единица. Тя се разкрива като субмеридионална ивица между местността Бариерата и Говеждо пладнище, в района на селата Губерци, Яковица и Долно Къпиново.Пластината е изградена в по-голямата си част от хомогенни, без макроскопски видима ивичестост скали, но обикновено с ясна шистозност, особено в приконтактните му части. Единствено в района на с. Долно Къпиново в него се наблюдават участъци на ясно първично разслоение с дециметрова дебелина на слоевете. В югоизточната част на масива в района на вр. Голямата чука и на юг от него голямо разпространение имат дебели до десетина метра пегматитови жили.

Според Желязкова-Панайотова (1989), Яковишкият масив е изграден главно то харцбургити, редуващи се с дунити. Взетите от нас петрографски ообразци са главно от дунити и перидотити, силно до пълно серпентинизирани. Обикновено под микроскоп те са монотонни, като в единични случаи може да се предположи (по разпределението на рудния прах), че първичната скала е била слабо разслоена – наблюдават се ивици без или набогатени на руден прах.

Запазените реликти от първичната минерална парагенеза са главно от оливин. Той е представен от едри зърна, повсеместно серпентинизиран с образуване на характерната бримчеста структура. Тя се запазва и след пълното серпентинизиране на оливина, като централните части се запълват от финолюспест изотропен серпентин или по-късно отложил се карбонат, вероятно магнезит. Наличието на бастит в някои от препаратите е белег за присъствието на ортопироксен в първичната скала.

Друг първичен минерал е тремолитът. Той се среща в едри призматични удължени зърна, понякога събрани розетковидно.

Понякога кристалите му се разполагат върху оливиновите и в краищата си, където обикновено са разнищени ги обхващат и частично заграбват. Това е белег за образуването му по-късно от оливина, но преди наложените нискотемпературни промени (вероятно още при метаморфизма на водосъдържащата горна мантия).

Тремолитът е също серпентинизиран и карбонатизиран, при което той хомоосно се замества от бастит, асоцииращ с отложени карбонатни зрънца, но обикновено се запазват контурите на първичните тремолитови кристали. Хромшпинелидите също са част от първична минерална парагенеза, но те почти винаги са прекристализирали и непрогледни. Рядко просветват при успоредни николи в кафеникавочервено. Обикновено зърната им са с нарушени кородирани контури.

Ултрабазитите са обогатени на рудни минерали. Освен хромшпинелидите се наблюдава и руден прах, претърпял събирателна прекристализация и съсредоточен по пукнатини или по контурите на някои минерали (например хлорит).

Всички тела са били подложени на различни вторични нискотемпературни промени. Серпентинизацията е основната промяна и е протекла на няколко етапа. Най-ранната е главно хризотил-лизардитова, парагенетична с хлоритизацията. Понякога серпентинитът е примесен с бруцит. Широко развита е и карбонатизацията, главно на тремолита и по пукнатини, а най-слабо разпространено е оталкозяването. Успоредно с тези нискотемпературни промени скалите са били и отчасти пластично деформирани, като в отделни по-разхлабени зони в тях серпентинът е претърпял събирателна прекристализация, при която се оформят по-едри зърна с влакнест хабитус.

Лещовидни тела от сходни по състав ултрабазити са установени на множество места в разреза от биотитови гнайси. По-големи са телата в района на с.Чичево.
Мрамори (Br/c). Мраморите са неравномерно разпространени в разреза и в различна степен издържани в латерална посока. Те се наблюдават като лещи или бързо изклинващи ивици в района на с. Дрангово и Годоманска махала, където са в редуване с биотитови гнайси и амфиболити. Чистите мрамори са дребно– до среднозърнести, масивни и бели, а калкошистите кремави и сиви на цвят. Структурата им е гранобластна, а често и катакластична. На свежа повърхност някои от тях имат мирис на сероводород. Изградени са главно от калцит. Следствие тектонска обработка той е превърнат в дребнокристалинна маса, а по-едрите зърна често са с огънати срастъчни ламели. В дюншлифите сред калцитната маса се установяват зърна от кварц и плагиоклаз, и люспи от муковит. Срещат се още дребни зърна от титанит, епидот, апатит, турмалин и единични хлоритизирани биотитови люспи. Наблюдават се и полиминерални, разкъсани лещи изградени от кварц, плагиоклаз, мусковит и хлорит, като зърнестите минерали са напукани и раздробени, а люспите ондулирани.

В калкошистите карбонатните и силикатните минерали са почти в еднакви количества, като новообразуваните люспи от мусковит и биотит са еднопосочно изтеглени и оформят фолиацията. В шлифите се наблюдават и недобре издържани ивици от по-дребнозърнести кварц и плагиоклаз.

Амфиболити (Br/а). Амфиболитите са представени от два типа – ивичести финонашистени и масивни. Ивичестите, финонашистени амфиболити са в редуване с биотитовите парагнайси и мрамори. Такива се наблюдават в района на Дрангово и Годоманска махала. Масивните амфиболити са тясно свързани с ултрабазитите на Яковишката пластина и представляват част от разкъсания метаофиолитов фрагмент. Протолитът им е масивно габро Те са представени от лещовидни тела западно от с. Яковица и в местността Говеждо пладнище. И двете разновидности са изградени основно от амфибол и плагиоклаз. Масивните съдържат и порфиробласти от гранат.
Аплитоидни гранити (аγ). В метаморфния разрез на единицата са установени неметаморфозирани преобладаващо аплитоидни гранити. Те се разкриват като частично пластинообразно и секущо на фолиацията тяло в района на селата Дрангово и Чичево, което в северната си част (около местността Бариерата) е интензивно катаклазирано и покрито от палеогенските седименти на Карбонатно-теригенния комплекс.

На редица места са запазени първичните интрузивни контакти на гранитите (северно от с. Чичево), а другаде тези контакти са заличени от по-късни разломни нарушения. Такива разломни контакти са установени при местността Бариерата, на границата с Яковишкия ултрабазит. Много често в гранитите се наблюдават ксенолити от вместващите скали – гнайси, мрамори и амфиболити (северно от с. Дрангово), а също и много пегматитови жили с различна посока, тънки прожилки от карбонат и хлорит.

Макроскопски гранитите са мезократни, сиви, но там където са силно изветрели и грусирани са почти бели на цвят. Текстурата им е масивна или слабо шистозна. Между селата Чичево и Дрангово се наблюдава порфирна разновидност на гранита с недобре изразена шистозност и големина на порфирите до 3 сm.

Структурата е порфирна (по плагиоклаз и калиев фелдшпат), хипидиоморфнозърнеста, обусловена от различната степен на идиоморфизъм на главните скалообразуващи минерали, монцонитова и пойкилитова. В резултат на тектонско въздействие се наблюдава частично катаклазна структура. Тя се изразява в ориентировка и огъване на биотитовите люспи и сдробяване и групиране на кварца в ивички.

Главните скалообразуващи минерали са: плагиоклаз, кварц, биотит, калиев фелдшпат и амфибол,  пироксен (само за гранодиоритовите разновидности). Акцесорните минерали са циркон, титанит, апатит, ортит, а вторичните – епидот, карбонат, хлорит, серицит, левкоксен.

3.2.3.3.Структурни особености

Структурната характеристика на единицата се определя от плоскостни, линейни и гънкови структури.
Фолиация. Фолиацията, съвпадаща с кристализационната шистозност е ясно изразена в параметаморфните скали на Боровишката литотектонска единица. Сравнително по-неясна е в ултрабазитите и метагабрата от Яковишката пластина. Преобладаващата посока на плоскостите на фолиация е на североизток. Наклоните са в зависимост от гънковите структури, които са с посока на шарнирите СИ–ЮЗ. В зависимост от бедрата на гънките фолиацията затъва на северозапад и на югоизток.
Линейност. Линейностите са основно минерална и по шарнири на дребните гънки. Минералната линейност се офрмя от подредбата на слюдите и амфиболите. Ориентировката ù е СИ–ЮЗ. Наклоните са слабо на СИ и преобладаващо хоризонтални.
Гънкови структури. Синметаморфните гънкови структури са повсеместно развити в разреза от парагнайси, мрамори и амфиболити. Те са сантиметрови, дециметрови и километрови. Представени са от тясно притиснати изправени гънки с вертикални осови равнини. Вероятно са продукт на транспресия, свързана с Яковишката синметаморфна отседна зона на срязване в основата на единицата.

Ултрабазитовата пластина е вътрешно дисхармонично нагъната. На фона на тази нагънатост се очертава неясно изразена синфрмна гънка с посока на шарнира СИ–ЮЗ, подобно на гънките в параразреза.

3.2.3.4 Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Метаморфизмът на скалите от Боровишката литотектонска единица е в амфиболитов фациес, но няма макро- или микроструктурни белези за ясно обособена топилка в резултат на процеси на частично топене. Тук липсват характерните за Крумовишката единица процеси на мигматизация.

Протолитите са два типа – пара и орто. Характерът на параразреза, представен от мрамори, биотитови плагиогнайси и ивичести амфиболити насочва към морска флишоподобна алтернация, включваща и базичен вулканизъм.

Орторазрезът е представен от серпентинизираните ултрабазити и метагабрата на Яковишката пластина. Те се разглеждат като метаоофиолитов фрагмент в основата на параразреза и участващ като навлачна пластина в симетаморфната навлачна постройка. Като цяло разрезът на единицата наподобява метаморфозиран тектонски меланж.

Изтегляне 2.44 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21