Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница5/21
Дата15.06.2017
Размер2.44 Mb.
#23629
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

4.1.3. Ивановска група


Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). При настоящите изследвания тези седименти са означени като Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в типовия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.

Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав.

Възрастта на групата съобразно стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с други датирани единици се определя като приабонска.

4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)


Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b), където се намират топонимът (с. Подрумче) и типовият разрез.

Скалите на свитата са означавани с различни термини – „свита”, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Кожухаров и др., 1995).

В изследваната площ скалите на свитата се установяват единствено южно и източно от с. Елхово под формата на две отделни малки разкрития всред и на границата с метаморфния терен (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Скалите на единицата участват в изграждането на т. нар. Рударковски участък, а в регионален план са основен пълнеж на Припекското съставно понижение (фиг. 12).

Свитата заляга с размив върху кристалинния фундамент. Покрива се несъгласно с трансгресивна граница от мергелно-варовиковата задруга.

В изследваната площ единицата е изградена от червеникави брекчоконгломерати и в подчинено количество грубозърнести пясъчници.

Брекчоконгломератите са разнокъсови – от едри чакъли до валуни. Кластите са слабо сортирани, ръбести до полузаоблени, изградени от амфиболити, мигматизирани биотитови гнайси, мрамори, кварц и др. Матриксът е слабоспоен, с песъчливо-гравийна структура и с участие на известно количество железни хидроокиси. Зърната са съставени от различни отломки от метаморфни скали и минерални фрагменти от калиев фелдшпат, кварц, плагиоклаз, биотит, мусковит и др.

Дебелината на свитата достига 30 m.

Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че в различни части на региона скалите прехождат в биостратиграфски доказани приабонски седименти, се приема късноеоценската и възраст.


4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)


Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).

Задругата се разкрива на повърхността в околностите на селата Храбрец, Делвино, Елхово и Самовила.

Скалите на единицата изграждат крайбрежни биостромни рифови постройки, разположени директно, несъгласно и трансгресивно върху метаморфния фундамент и върху червените брекчоконгломерати на Подрумченската свита. Покриват се чрез литоложки преход (изразен в осезаемо увеличаване на мергелния компонент) от Пъдарската свита, или несъгласно и трансгресивно от пирокластичо-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Процепват се от среднокиселите и кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс.

Задругата е изградена предимно от органогенни варовици, а в подчинено количество се срещат варовити пясъчници и варовити конгломерати.

Варовиците са основната литоложка разновидност. Цветът им е бял, сив до жълтеникав. Те са здрави и плътни, с неравен и мидест лом. Образуват добре издържани пластове. Твърде често са изградени изцяло от организмови останки – фораминифери, корали и водорасли (Шабатов и др., 1965ф). Свързващата маса е изградена от крипто- до микрозърнест калцит и ограничено количество глинести минерали. Присъстват единични теригенни зърна от кварц.

Варовитите пясъчници и конгломерати се срещат в основата на единицата като тънки прослои и лещи. Късовете в конгломерата са главно от кварц, метаморфни скали и варовици.

Дебелината на задругата в изследваната площ варира в границата 5–100 m.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни от различни части на региона, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и пр.


4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група


Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” е възприета за първи път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф).

Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c).

Според определението групата обединява представителите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на определени регионално или локално обособени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.

На Геоложката карта на България в М 1:100 000 част от скалите на групата са описвани в състава на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).

С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия и и разнороден строеж. На територията на картните листове Джебел и Кирково с известна условност в т. нар. Храбрецки ръкав (възприет като елемент на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог) присъстват скалите на Лисичарската и Пъдарската свита.

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE3)


Свитата е въведена като официална единица от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек (Саров и др., 2008b), където е направена и справка за предишните обозначения на единицата.

Свитата се разкрива единствено като две отделни малки разкрития на границата между метаморфния терен и палеогенския басейн в околностите на селата Бъдеще и Храбрец. Тези скали изграждат базалните нива на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Скалите на Лисичарска свита залягат несъгласно върху метаморфната подложка. Покриват се и зацепват латерално в кратък интервал с мергели от състава на Пъдарската свита. Това се осъществява чрез редуване във вертикална посока на мергели с брекчоконгломератни пластове.

На картния лист свитата е представена предимно от чакълни до блокови мономиктови брекчи до брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична, а обработката – слаба. Късовете са основно от мрамори, но в подчинено количество се срещат и късове от мусковит-биотитови гнайси, кварц, гранити и др. Матрикс липсва или е неравномерно разпределен, в силно подчинено количество. В по-горните нива на единицата псамитният компонент осезаемо се увеличава, а грубите класти издребняват. Степента на обработка на късовете се увеличава. Скалите придобиват по-ясно напластен вид.

Дебелината на свитата достига 10 m.

Позицията, хаотичната несортирана седиментация и наличието на преотложени големи блокове определят прибрежния, колувиално-срутищен характер на свитата в конкретния район. Генезисът е пряко свързан със заложението на троговата структура. Скалите на свитата се схващат като корелат (идентични по характер и генезис) на седиментите на брекчозната задруга от основата на карбонатно-теригенния комплекс в рамките на Бенковското понижение.

Конкретни данни за възрастта на единицата в изследваната площ липсват. Възрастта и е определена като приабонска въз основа на варовита нанофосилна асоциация от съседни райони (Саров и др., 2006ф).

4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE3-Ol1)


Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въведена е като официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c), където се разполага типовият разрез. При въвеждането се прави и обстоен преглед на предидущите и обозначения.

В изследваната територия материалите на единицата се разпростират на сравнително големи площи в околностите на селата Бъдеще, Пенковци, Храбрец, Делвино и Елхово. Седиментите и са основен пълнеж на т. нар. Храбрецки ръкав, възприет от нас като елемент (разпростиращ се на юг клон) на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Свитата заляга трансгресивно директно върху метаморфната подложка, съгласно с бърз литоложки преход или се зацепва с материалите на Лисичарската свита. В латерална посока клинообразно се съчленява с флишоидната задруга на карбонатно-теригенния комплекс. Покрива се трансгресивно от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Просича се от субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс.

Пъдарската свита е представена от ритмично (флишоподобно) редуване на тънко- до среднопластови псамоалевритни скали с добре изразена хоризонтална слоестост. Характерен цвят е сивият и тъмносивият. Основният ù обем е изграден от пясъчници, алевролити и мергели. Литоложки преходи се установяват както по отношение на варовития, така и спрямо глинестия компонент.

Пясъчниците са сиво-бежови или кафеникави дребно- до среднозърнести полимиктови скали, изграждащи предимно среднопластови последователности. Зърната са от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, слюди и акцесорни минерали. Характерна е липсата на зърна и класти с вулканогенен произход, което се отдава на значителната отдалеченост на подхранващите провинции, развити в Североизточнородопското понижение. Спойката е глинесто-карбонатна, неравномерно разпределена, от базален или запълващ тип.

Алевролитите се различават от пясъчниците по гранулометричния си състав и по това, че образуват по-тънки пластове.

Мергелите са широко застъпена разновидност. Това са сиви, тънко наплочени плътни скали, формиращи среднослоести добре издържани пластове. Имат масивна текстура, мидест лом и алевро-пелитово-микролюспеста структура. Изградени са от пелитово-микролюспести глинести минерали и микрозърнест калцит. Срещат се и единични останки от фораминифери.

При с. Пенковци се установява латерален преход между седиментите на Пъдарска свита и нейният аналог от Бенковското понижение – флишоидната задруга на карбонатано-теригенния комплекс.

Дебелината на Пъдарската свита варира в широк интервал – от 80 до 300 m.

Всред варовитите и мергелните нива Шабатов и др. (1965ф) определят късноеоценска фауна. Атанасов и др. (1980ф; 1970ф; 1972а) изследват аналогични седименти, разположени западно от р. Върбица, като доказват приабон–ранноолигоценската им възраст. Поради факта, че тези скали се зацепват латерално с Пъдарската свита, ние приемаме същата възраст за единицата и в изследвания район, а именно приабон – ранен олигоцен.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница