Кърджалийска вулкано-седиментна група

4.1.7.1. Подковска свита (PkOl₁)

При предишни изследвания скалите на свитата са означавани като: „среден кисел хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1965ф); „Брежанска свита” (неизползваемо име – Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф); „брекчоконгломератно-пясъчникова пачка” (В. Георгиев и др., 1998ф), „брекчоконгломератно-туфозна задруга” към „Кърджали-Б подкомплекс” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). В някои участъци скалите не са разграничавани от подстилащите ги груботеригенни приабонски единици. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 са означени като „конгломератно-пясъчникова пачка” от задругата на първи кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1995).

Основните дефинитивни белези на единицата са преобладаващо полимиктовият груботеригенен (брекчоконгломератен) пълнеж, прослояващ се на различни нива с неиздържани пластове и пачки от разнообразни кисели туфи. В алтернацията нерядко участват дебелослоести, предимно варовити пясъчници. В късовия състав на брекчоконгломератите чест, но не задължителен компонент са обработени в различна степен епикластити от вулканити със среднокисел състав. В зависимост от подхранващата област, на места брекчоконгломератите са с мономиктов характер. Скалите са кластподдържани. Размерът, степента на обработка и уплътненост на късовете е различен за различните райони на разпространение.

Типовият разрез на Подковската свита се разполага на 850 m североизточно от с. Подкова, по шосето за Момчилград. За спомагателен разрез е избран този, разположен на 500 m югозападно от с. Секирка.

Подковска свита – типов разрез

Покривка: туфитно-туфозна задруга (16) и пирокластично-варовикова задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група (10–15)

(16) 20 m –зеленикавосиви до бледокафяви, среднокисели туфити – 11 m и жълто-кафяви варовито-туфозни среднозърнести пясъчници – 4 m; следва около 6–7 m закрит интервал.

------------------------------------ закрита граница ------------------------------------

Пирокластично-варовикова задруга – Кърджалийска вулкано-седиментна група (10–15)

(15) 1 m – детритусни варовити пясъчници с дребни варовити конкреции.

(14) 21 m – сиво-бели ядчести рифови варовици с биоморфна и биодетритусна структура.

(13) 3 m – сиви среднозърнести ядчести неравномерно варовити пясъчници.

(12) 7 m – сиво-бели, сравнително здрави, ядчести рифови варовици.

(11) 7 m – сиви детритусни варовити пясъчници с дребни варовити конкреции.

(10) 2 m – сиви здрави ядчести рифови варовици.

----------------------------- рязка литоложка граница -------------------------------

Подковска свита (2–9) – 74 m

(9) 10 m – грусирани сивобелезникави туфити.

(8) 11 m – бледорезедави пепелни кристаловитрокластични кисели туфи.

(7) 10 m – закрит интервал от делувиални отложения.

(6) 15 m, от които: в горната част – гравийни пясъчници с организмови останки – 2 m; сиви гравийни пясъчници – 3 m; в основата дребночакълни брекчоконгломерати с късове от метаморфити – 10 m.

(5) 2 m – бели тънкослоести полимиктови пясъчници.

(4) 10 m – кафеникави грубослоести едропсамитови до гравийни туфозни пясъчници с единични късове от метаморфити с чакълни размери.

(3) 6 m – тъмнозелени дребночакълни брекчоконгломерати с песъчливо-туфозна спойка; късовете са от метаморфити, кварц и латити.

(2) 10 m – сиво-зелени дебелослоести туфозни пясъчници.

----- размивна (привидно нормална, по същество регресивна) граница ----

(1) 10 m – сиви здрави дебелослоести биостромни варовици.

Подковска свита – спомагателен разрез

Спомагателният разрез показва някои различия в литоложкия състав и дебелините.

(6) 3 m – зеленикави кисели туфи с резургентни късове от фенолатити,

(5) 20 m – пясъчници, среднокисели туфи, туфити и дребнокъсови конгломерати.

------------------------------- рязка литоложка граница -----------------------------

(4) 20 m – полигенни грубослоести, предимно блокови брекчо-конгломерати; преобладават заоблените късове от кварц, мрамори, гнайси, амфиболити и др.

(3) 2 m – плътни алевропсамитови зеленикави до резедави витрокластични кисели туфи.

(2) 3 m – дребнокъсови до блокови полимиктови брекчоконгломерати с прослойки от гравийни пясъчници.

--------------------------------- размивна граница ------------------------------------

Подложка: карбонатно-теригенен комплекс – флишоподобна задруга (1).

(1) >30 m – дебелослоести здравоспоени кафеникави пясъчници.

В структурно отношение единицата заема обширното пространство на Кърджалийската депресия. В регионален план разкритията на свитата се разполагат най-общо в южните части на изследваната територия на картните листове в М 1:50 000 Крумовград, Ардино, Кърджали, Маджарово, Студен кладенец, Златоград и Мандрица. На картен лист Джебел единицата се разкрива в централните и западни части в околностите на селата Върбен, Подкова, Биримирка, Пловка и Самовила.

В рамките на картния лист свитата покрива с размив дискордантно седименти от състава на теригенно-варовиковата задруга, флишоидната задруга на карбонатно-теригенния комплекс, Пъдарската свита, както и мергелно-варовиковата задруга. Върху скалите ù с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и киселите туфи, асоцииращи с тях. Преходът към варовиковата пачка се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичния компонент и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се във височина карбонатно съдържание. В района югозападно от с. Секирка върху свитата се разполагат съгласно материалите на туфитно-туфозната задруга. Покрива се несъгласно, с размив от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, Джебелската свита, както и долната туфо-туфитна епикластична пачка на Звезделския вулкански комплекс.

Скалите, изграждащи свитата, са представени от несортирани, полигенни, разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.

Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.

Дебелината на свитата на картния лист достига 75 m.

Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R₃¹) олигоценски басейн. За част от тях се предполага континентален генезис.

По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я както в регионален план, така и на територията на картния лист биостратиграфски датирани единици, възрастта на свитата е определена като рупелска.

4.1.7.2. Пирокластично-варовикова задруга

В обема на пирокластично-варовиковата задруга се обособяват две картируеми пачки – варовикова и туфитна, от които само първата е представена на картния лист.

Скалите на пачката са разпространени в Кърджалийската депресия. Разкриват се на малка площ в източната част на к. л. Джебел, източно от с. Пловка и североизточно от с. Самовила, както и по-западно, СЗ от с. Биримирка и в най-северозападния ъгъл на к. л. Джебел, западно от с. Албанци.

Варовиците се разполагат най-често с ясна литоложка граница или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита. Върху тях следват съгласно, с преход отложенията на туфитно-туфозната задруга или варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покриват се несъгласно, с размив от седиментите на Джебелската свита или долната туфитно-туфозна задруга на Звезделския вулкански комплекс. Процепват се от среднокиселите и кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, алтерниращи на места с разнообразни кисели туфи. Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура.

Киселите туфи от състава на пачката се разкриват на малка площ в източната и северозападната част на к. л. Джебел, североизточно от с. Самовила и западно от с. Албанци, където покриват или се прослояват с органогенните варовици и се покриват съгласно, с преход от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Скалите се наблюдават и под формата на тясна ивица със субекваториално направление, следяща се от околностите на с. Янино на запад до западно от с. Върбен на изток. В този район те залягат съгласно върху теригенно-варовиковата задруга на карбонатно-теригенния комплекс и Подковската свита. Покриват се с размивна граница от седиментите на Джебелската свита.

Туфите са бели, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.

Дебелината на варовиковата пачка не надхвърля 85 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана в пределите на к. л. Джебел чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).