Кисели вулканити (2ZρOl1). Скалите от единицата изграждат дайки и дайкоподобни екструзивни тела от фелзитови и дребнопорфирни риолити.
Скалите просичат метаморфити, седименти и вулканити от всички части на палеогенския разрез в района. Границите са секущи, като се наблюдават термични промени във вместващите скали. В някои случаи те са проводящи за хидротермални минерализации.
Риолитите са преобладаващо бели, често с жълто-кафяви налепи вследствие на Fe минерализации. В повечето случаи са плътни, с афирна структура, но се срещат дребно- и среднопорфирни разновидности. Установяват се относително редки порфири от санидин, плагиококлаз, биотит и кварц. Основната маса най-често е фелзитова. Често скалите са интензивно хидротермално променени. Промените се изразяват в силицификация, адуларизация или пиритизация (Harkovska et al., 1998).
Възрастта на дайка от фелзитови риолити в околностите на с. Вълчан дол по K-Ar е 31,4 ± 1,2 Ма (Harkovska et al., 1998), което отговаря на рупел.
4.1.10. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм 4.1.10.1. Общи бележки
Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K2O нараства на север и с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998) и др.
Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (R. Ivanov, 1968, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.
Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани също по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.
За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.
При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) те са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при сума на алкалиите >8 wt% (Miyashyro, 1978; Богатиков, 1981).
Сподели с приятели: |
