Среднокисели вулканити (1TψOl1). Съставът на вулканитите от тази група варира от латити до шошонити, дребно- до среднопорфирни. Те са главният елемент на субмеридионалния Равенборски дайков сноп, който продължава и на к.л. Искра (М 1:50 000) с обща дължина 6 km. Среднокиселите дайки в него имат дължина до 0,8 km.
Латитите съдържат порфири от плагиоклаз, биотит и клинопироксен, а шошонитите – и променен оливин (?). Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, ксеноморфен санидин (?), редки амебовидни кварцови зърна и променени фемични минерали. Шошонитовите дайки са пропилитизирани (вторични минерали – кварц, епидот, хлорит, серицит, карбонат и глини).
Кисели вулканити. Според състава на вулканитите и размера на порфирните минерали те се поделят на: средно- до едропорфирни трахидацити – дайки и субвулкански тела (2ТτρOl1); дребно- до среднопорфирни фелзитови риолити до трахириолити – тела и дайки (3ТρOl1).
Дайките с кисел състав и по-специално тези с трахидацитов състав са главният елемент на Тримогилския и Шаренноския дайков сноп. Дължината на отделните дайки варира от 0,4 до 3,5 km, а дебелината им достига 350–400 m. Те имат субекваториално до СИ или СЗ посока. Няколко изометрични субвулкански трахидацитови тела с диаметър до 400 m се разкриват в околностите на с. Три могили, а с трахириолитов състав – североизточно от вр. Чиляка.
Средно- до едропорфирни трахидацити (2ТτρOl1). На цвят са сиви до сиво-зелени. Те са богати на порфирни минерали (до 50%) – едри няколко сантиметра санидинови кристали, кисел плагиоклаз, малко биотит и кварц, рядко амфибол и клинопироксен всред сферолитова или гранобластова кварц-фелдшпатова основна маса. Много често порфирите и основната маса са карбонатизирани и/или аргилизирани, а фемичните минерали – заместени от кварц.
Дребно- до среднопорфирни фелзитови риолити до трахириолити. (2ТτρOl1).Цветът им е розов, а при хидротермална промяна – бял. Съдържатредки порфирни минерали с размери до 1–2 mm от кварц, санидин, плагиоклаз и малко биотит. Основната им маса е фелзитова.
Данните за изотопната възраст на дайките от Тримогилския подкомплекс са противоречиви. Възрастта на две шошонитови и една риолитова дайка от Тримогилския сноп, определена по K-Ar метод (валови проби – Lilov et al., 1987) e 27,5–29,5 Ma (рупел-хат). Изотопната възраст на друга шошонитова дайка (на 3 km западно от с. Три могили), определена по Ar-Ar метод (на биотит – Singer, Marchev, 2000) е 31,76±0,44 Ма. Като отчитаме възможното “подмладяване” на радиометричните данни на валовите проби вследствие на хидротермална промяна приемаме втората датировка като по-меродавна, т.е. рупелска възраст.
