Среднокисели вулканити и порфирити (1ZOl1). Разглежданите скали изграждат голяма част от дайките на комплекса.
Границите на дайките със скалите, които просичат, са резки, секущи, като в някои случаи се наблюдава зона на закалка и заграбване на късове от вместващите скали. В пределите на картния лист скалите от единицата изграждат дайки от шошонити, латити, андезити, монцонитоиди, адамелитпорфири и лампрофири – неподелени. Освен монцонитоидни дайки Маврудчиев, Боянов (1961) и Маврудчиев и др. (1976) описват и малки интрузивни тела, схващани в настоящото изследване като анатектични.
Шошонитите, латитите и андезитите просичат както метаморфити, така и палеогенски седименти и вулканити. Скалите са зелени, масивни, дребно- до среднопорфирни. Първичните минерали са представени от плагиоклази – олигоклаз до андезин (в повечето случаи цялостно променени в карбонат, в по-малка степен от хлорит), санидин, клино- и ортопироксен (често цялостно променен без реликти) и опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са от апатит и магнетит. Основната маса е микролитова, интерсертална, микропойкилитова, микрокристалинна в отделни участъци. Съставена е от плагиоклазови микролити, епидот, рудни минерали и променено вулканско стъкло. В повечето случаи скалите са засегнати от интензивни хидротермални промени, основно от пропилитов тип, които заличават структурните им осoбености.
Според Маврудчиев и др. (1976) присъстват множество дайки с дебелина до 20 m, просичащи метаморфити от подложката, изградени от монцонитоиди, адамелитпорфири и лампрофири.
Монцонитоидните дайки са представени от афирни, зърнести или порфирни кварцсъдържащи микромонцонити и монцонитпорфирити с преходи към монцодиоритови и габромонцонитови порфирити. Според авторите границите с метаморфитите са резки, ясно секущи, свързани с нагъване в метаморфитите (при по-големите дайки) или зони на закалка. Главни скалообразуващи минерали са плагиоклаз, пироксен и К-фелдшпат. Второстепенни са амфибол, биотит и кварц. Акцесорни минерали са магнетит, апатит и циркон. Вторичните са представени от пирит, епидот, хлорит, калцит и зеолити.
Адамелитпорфирите са светлосиви до светлорозово-виолетови, с порфири от плагиоклаз, биотит, К-фелдшпат и основна маса от калиев фелдшпат, по-малко плагиоклаз, кварц и незначителни количество биотит, магнетит и апатит.
Лампрофирите изграждат недебели дайки с ясноизразена стъкловидна зона на закалка. Представени са от черни спесартити и монцогабропорфирити. Порфирната генерация е представена от орто- и клинопироксен и плагиоклаз (лабрадор). Основната маса е с пълнозърнеста и микродолеритова структура. Съставена е от дребни зърна от плагиоклази, пироксен, магнетит и К-фелдшпат.
Според K-Ar датировка на феноандезитова дайка в района на с. Вълчан дол – 31,3 ± 1,2 Ма (Harkovska et al., 1998) възрастта на скалите от единицата отговаря на рупелска.
Сподели с приятели: |
