Трахириолитите са високосилициеви по състав. На цвят са розови до сиви (в дълбочина). Изградени са от порфирни минерали (10–15%) от кородиран кварц, зонален санидин и плагиоклаз, малко биотит и амфибол; акцесори – магнетит, апатит и циркон в сферолитова или фелзитова основна маса.
Перлитите са масивни, без изразени плоскостни структури, бледозелени до кафяви, което е указание за окислителна, т.е. субаерална обстановка на застиване (Yanev, 1987). Изградени са от същите порфирни минерали като трохириолитите, но със стъклена основна маса с микрослоеве на течение, с или без перлитово напукване. Преходната зона и промените по перлитите са разгледани подробно на Обяснителните записки на к. л. Сусам и Искра (М 1:50 000).
Описваните куполи не са изотопно датирани, но по аналогия с датираните куполи от к. л. Сусам и Искра те се приемат за рупелски и се разглеждат като последен продукт от еволюцията на киселия магматизъм на Боровишката калдера (Янев, 1990).
4.1.8.11. Тримогилски вулкански подкомплекс Подкомплексът съвпада с едноименния комплекс на В. Георгиев, Милованов (2006c), но в настоящата записка се отнася към категорията на неслоестите литостратиграфски единици с ранг на вулкански подкомплекс в състава на Боровишкия вулкански комплекс. Мотив за това е, че се приема за финален етап на еволюцията на магматизма, формирал този комплекс. Ревизията се извършва в настоящата записка.
Вулканитите на подкомплекса са отнесени от Боянов, Маврудчиев (1961) към „горна ефузия на андезитите и латитите” и „горна ефузия на едропорфирните риодацити и риолити”, от Маврудчиев (1965) – към „субсеквентен комагматичен дайков магматизъм”, от Р. Иванов (1972) – към „ІІІ кисел и ІІІ среднокисел вулканизъм” и към „комплекс на фелзитовите риолити”, а на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) – към „дайков тензионен комплекс”.
Тримогилският подкомплекс се състои от дайки и субвулкански тела с риолитов до трахириолитов, трахидацитов, латитов, рядко и шошонитов състав. Те образуват дайкови снопове (Р. Иванов, 1972), от които на описвания картен лист попадат екваториалните Тримогилски, Шаренноски дайкови снопове и южната част на Равенборския сноп със субмеридионална посока. Дължината им е от няколко до 15 km.
На геоложката карта по състав са отделени две основни скални съвкупности – среднокисели и кисели вулканити.
