В рамките на к. л. Комунига се установяват части от няколко структури с регионално значение, представени от Централнородопската подутина и зони на срязване.
Зоните на срязване са основен структурен елемент в строежа на метаморфната подложка в разглеждания район. Те са използвани като критерии и основни граници за разчленяването на метаморфния разрез и отделянето на литотектонските единици. На к. л. Комунига са отделени и характеризирани две зони с регионален характер – Канарата и Боровишка (Sarov, Gerdjikov, 2002). Тези зони характеризират тектонски активен участък и предопределят формирането на Централнородопската подутина и свързаното с нея залагане на палеогенските басейни.
Екстензионна зона на срязване Канарата. Зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) e развита в североизточната част на Централнородопската подутина в участъка между махалите Рибни дол, Две тополи, Канарата. Тя се разглежда като граница между Ардинската и Старцевската литотектонска единица.
Характерно за скалите в зоната на срязване е присъствието на милонитизирани биотитови и двуслюдени шисти, съдържащи гранат, кианит и силиманит. Слюдените шисти под формата на анастомозиращ матрикс включват разпокъсани аплитоидно-пегматоидни жили и лещи със запазени метагранитови протолити. Милонитната фолиация затъва преобладаващо на североизток и е паралелна на високотемпературната фолиация в околните скали. Линейните структури са представени от удължени метаморфни минерали, кварцови и други агрегати. Критериите за срязване са асиметричните сенки на натиск, асиметричните будинажни структури, асиметричните гънки и др.
Петроструктурните изследвания показват високотемпературната природа на зоната. Срязването е извършено при температура над 600°С, което е близко до температурния пик на метаморфизма в амфиболитов фациес. Крехките и крехко-пластични срязвания се наслагват върху високотемпературните.
Посоката на екстензията се маркира от тези срязвания и съвпада със стриационната линейност, която е най-общо на североизток. Изхождайки от данните за времето на кристализация на анатектичната топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003, Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005), определено в интервала 37–38 Ma, може да се приеме, че движенията по зоната започват с началото на ексхумацията, която е датирана по субсолидусното преуравновесяване на монацити с възраст 36 Ma (Peytcheva et al., 2004). Наслагването на крехки и крехко-пластични срязвания върху високтемпературните се обяснява с бързото охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.
