Боровишка зона на срязване. Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001) започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити в долината Арда, до опашката на яз. Кърджали. Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени с установените срязвания извън рамките на картния лист в района на с.Каменарци. Чисто екстензионните движения са по-късни и имат характер на разлом на отделяне с пластичен характер. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания, които се маркират от полегато затъваща на североизток пластична милонитна зона, отделяща Старцевската от залягащата върху нея Боровишка литотектонска единица. В обхвата на картния лист се проследява между селата Боровица и Русалско, където се покрива от вулканитите на Войновския вулкански комплекс.
5.2.1.2. Подутини
В обхвата на картен лист Комунига се разкрива североизточната част на номинираната от Ж. Иванов (1998), Z. Ivаnov (2000). Централнородопска подутина. В тази част на структурата фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток със средни наклони от 20 до 45°, като ясно очертава североизточната периферия на подутината..
Ядрото на структурата е изградено от мигматизирани в различна степен скали, обособени в Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици са отделени от високотемпературната екстензионна зона на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002; Саров и др., 2004), по която се е осъществило поетапно изнасяне на ядрените части на подутината. По данни на Peytcheva et al. (2004) това е станало преди 35 Ma. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката единица. Срязванията по Боровишката зона отделят мигматитовия разрез на ядрото от залягащия върху него разрез в амфиболитов фациес без мигматизация. Като цяло този разрез е изграден от пластично деформирани порфирокластични метагранити, внедрени в рамка от биотитови гнайси, амфиболити, мрамори и ултрабазити. По данни на Овчарова (2005) времето на изнасянето на разреза на Боровишката единица се фиксира от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит (извън картния лист) с възраст 52,8–53 Ma. В сравнение с вътрешните ядрени части на структурата изнасянето на периферията е станало 18 Ma години по-рано при значително по-ниска температура.
