Загражденският вулкански комплекс е изграден от вулкански и интрузивни скали със среднокисел и кисел състав. По-голямата част от среднокиселите вулкански продукти са интензивно метасоматично и хидротермално променени. Петрографска и петрохомична характеристика на скалите, свързани с комплекса правят Маврудчиев и др. (1976) и Harkovska et al. (1998).
Кватернерните наслаги, разкриващи се в площта, се поделят по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, делувиални и колувиални с плейстоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен
4.2.1.1. Пролувиални наслаги (prQp)
Наслагите се разкриват се север–североизточно от мах. Тухла, в левия склон на р. Рибни дол. Изградени са от много добре заоблени чакъли и валуни с грубопесъчлив матрикс. Петрографският им състав е пъстър – метаморфити, вулканити и пирокластити от Свободиновската вулкано-седиментна група.
Дебелината е до 4–5 m.
4.2.1.2. Колувиални наслаги (cQp-h)
Колувиалните наслаги се разкриват в района на с. Безводно и при яз. Боровица. Откосът е изграден от поточни или агломератови туфи. В подножието му са натрупани сипейно-срутищни блокажи, примесени с песъчливо-глинести материали. Понижените участъци са запълнени с ръбести късове с чакълни и валунни размери.
Дебелината вероятно е не повече от 20 m.
4.2.2. Холоцен
4.2.2.1. Делувиални наслаги (dQh)
Делувиалните наслаги запълват междуконусните понижения или тилните части на терасите. Изградени са от кафяво-червеникави песъчливи глини с множество ръбести късове от скалите, изграждащи склона. На места се наблюдава груба хоризонтална слоестост.
Дебелината е 2–3 m.
4.2.2.2. Пролувиални наслаги (prQh)
Пролувиалните наслаги изграждат малки наносни конуси в устията на дълбоко всечени долове, притоци на р. Боровица. Представени са от полуръбести и ръбести, несортирани чакъли и валуни, предимно от седименти и блокове от кисели туфи. Матриксът им е дребночакълен или грубозърнест песъчлив.
Дебелината варира, но рядко достига до 3–5 m.
4.2.2.3. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)
Алувиалните наслаги изграждат заливните тераси на р. Боровица и по-големите ù притоци.
В долината на р. Боровица наслагите са представени от чакъли, валуни и разнозърнести пясъци – разливен фациес. Пред стеснените участъци количеството на пясъците се увеличава. В русловия алувий преобладава чакълно-валунната фракция. Петрографският им състав е в пряка връзка със скалата на ерудираната област. В по-големите притоци алувиалните наслаги са руслов фациес – блоково-валунно-чакълната фракция.
Дебелината на алувиалните наслаги варира от 1 до 3 m.
