Геоложката изученост на областта е много добра и в напреднал стадий. Сполучливото съчетание между регионалните геоложки и специализираните научноизследователски работи, обосновават сравнително равномерна степен на изученост. Единствено в граничната зона с Гърция тя е по-слаба, поради разредените маршрутни изследвания, извършени главно при геоложкото картиране в М 1:25 000 (Боянов и др., 1961ф; Шабатов и др., 1965ф; Саров и др., 1995ф).
Изучеността на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с кадастрални карти на изучеността по видове работи (геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000–1:25 000, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
В хронологичен аспект историята на геоложките изследвания в областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание периода: начален (маршрутни изследвания), основен (систематични изследвания) и съвременен.
Периодът обхваща първата половина на XX век и се характеризира с епизодични, предимно маршрутни изследвания, между които се открояват тези на Г. Бончев и Ванков, засягащи и площта на картните листове.
В поредица от трудове Г. Бончев (1900, 1915, 1921, 1922, 1923) разглежда минералните находища и петрографските особености на скалите от различни части на Родопския масив. Конкретно в разглеждания район попадат големи части от основните му маршрути (Г. Бончев, 1921), при които той описва различни по вид и възраст скали. Изследванията имат петрографска стойност, но липсват конкретни данни за взаимоотношенията, възрастта и генезиса на скалите. За Кърджалийско е съставена схематична геоложка карта М 1: 126 000.
Ванков (1923) извършва маршрутни изследвания в Момчилградско и Кърджалийско, като съставя геоложка скица в М 1:50 000.
Обхваща втората половина на миналия век до 1992 г. и включва всички средномащабни геоложки картировки, картосъставителски и специализирани научноизследователски работи.
