Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др.1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. На юг изгражда части от Северна Гърция.
Белоречката литотектонска единица е развита на широки площи в обхвата на Белоречката подутина. Тя е най ниско разположената единица в тази част от разреза на Източнородопския метаморфен терен. В рамките на структурата са установени компресионни зони на срязване (Burg et al., 1990, 1994), които отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен.
Белоречката единица обхваща метаморфен разрез, причисляван към междинния терен на регионалната навлачна постройка. В обема на разглежданата от нас Белоречка литотектонска единица са установени по-ниско рангови зони на срязване, които отделят три синметаморфни навлачни пластини. Най-долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Втората навлачна пластина е изградена от метаофиолитови фрагменти, представени от еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Третата пластина е представена от редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В това редуване се наблюдават също и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити.
На картен лист Крумовград и Егрек се разкрива малка част от разреза на Белоречката единица, представена от биотитови шисти и гнайсошисти със ставролит, ултрабазити и мрамори. Този разрез се разкрива на широки площи в съседните картни листове Черничево и Маджарово, където е описан към най-горната пластина, изградена от редуване на шисти, амфиболити и мрамори.
Границата на разкриващата се част от единицата се поставя по късните изяви на Авренският отсед.
В стратиграфско отношение разрезът на отделената тук литотектонска единица е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и по-късно към Въчанската свита на Рупчоската група (Кожухаров и др., 1992).
